Здравко АЛЕКСАНДРОВ (1911-1999) е български художник, живописец.
Здравко АЛЕКСАНДРОВ е популярен със своите пейзажи. Известни са серии пейзажи от Пирин, Мелник (Банско, Смолянско, Балчик. В ранните си пейзажи използва линеарно-пластични форми, за да изгради архитектониката на скалните асиви. Природните форми в по-късните му творби са живописни изградени с мекота на колорита в светлинните ефекти. Притежава точно чувство за предметност и пластичност. В по-новите си платна, отразяващи съвременния индустриален пейзаж, търси връзката на човека с природата, изявява се като самобитен творец.
Здравко (3. А. Канчелов е роден на 9. март 1911, с. Кокреш, Михайловград. Завършва (1935) декорация в Художествената академия, София, при проф. Васил Захариев. По-известни негови творби са: "Пейзаж от Раltково" (1938, НХГ), "Витоша" (1940, НХГ), ,,Пейзаж от Румъния" (1949), "Из Стара Планина" (1952), „Пред пролет в Панчарево" (1953), "Крак Смолян" (1955, ХГ Варна), "Циментов завод в Темелково" (1956, Народно събрание), „Рилски манастир зиме " (1958, ХГ Пловдив), "Индустриален пейзаж Кърджали " (1960, НХГ), "Последеи сняг" (1961), "На почивка" (1965), "Пейзаж от Кремиковци " (1967), ,.Композиция" (1967), "Рибари" (1968),
Участва в ОХИ, самопоятелни изложби в София (1938, 1940, 1943, 1955, 1961, 1968, 1975). Награден с орлдените ,.Червено знаме на труда”, (1959 и 1971) и "Кирил и Методнй" - 1 ст. (1961 и 1964).