Роден е в град Хихон. Отрано остава сирак и чичо му поема из¬дръжката за неговото обучение, докато се утвърди като самостоятелен творец.

През 1894г. заминава за Мадрид, където постъпва в Академията за изящни изкуства Сан Фернандо, а през 1897г. учи и работи при Ферант заедно с Кристобал Руис. Посещава Рим (1900), общува със Сото Майор и редица изтъкнати скулптори и живописци.
През 1902г. се завръща в Хихон и показва свои картини в галерия Хералд, а след това - и в Рим. Излага в Сан Себастиан (1905) заедно с групата Ново общество на испанските художници, рисува многобройни пейзажи в постимпресионистичен дух.

През 1912 година участва в Националната изложба с творбата „Моряци на пристанището в Хихон", а през 1916 в Овиедо на Първата изложба на изящните изкуства се представя с рисунки - портрети на чичо си.
Първите блестящи отзиви на критиката (Хуан Рамон Хименес) датират от 1917г. През 1920г. участва в изложбата на испанска живопис в Бърлингтън хаус, Лондон. Парижкото списание „Призма" публикува негова рисунка. Две години по-късно от фондация Карнеги му предлагат да покаже свои творби в Ню Йорк, Сан Франциско, Кливланд и др. Излага в Националната изложба в Мадрид през 1924г. с голям успех, а за работата си „Изворът" получава почетен медал в Буенос Айрес (1925).

Поканен е на първата Изложба на иберийските художници заедно с Дали, Борхес, Морено Вийя и други. През 1928г. участва в изложбата „Един век испански художници след Гоя" в Белгия и Холандия, а на следващата година рисува първите си пейзажи от Леон и излага свои творби на международна изложба в Барселона. Участва в Биеналетата във Венеция и в Осло през 1930г.
На изложбата „Антологика", организирана от Атенео (Хихон), авторът се представя с първите си пейзажи с плажове. На Националната изложба през 1932г. се представя с натюрморти; следва самостоятелна изложба в Атенео, Мадрид (1933), на която присъства Мигел де Унамуно; канен е на изложбата на испанската живопис в Париж.
 

През 1934г. рисува експресивни акварели със сцени от Октомврийската революция. Следва самостоятелна изложба в салона Пенялба, Овиедо. Отново го канят да участва във Венецианското Биенале.
Гражданската война го заварва в Хихон, където художникът остава до освобождаването на града. Излага над шестдесет творби в експозиции в Овиедо и Хихон (1943). Започва сериите „Петли" и „Гълъби". Приживе му издигат паметник в парка „Изабела Католическа"(1951). През 1955г. самостоятелната му изложба в зала Тойсон, Мадрид се радва на изключителното внимание на критиката и на публиката; устройват голямо честване на художника в столицата на Испания, а през 1958г. - в Астурия.

През 1963г. получава титлата „Любим син на Хихон". Въпреки сериозното заболяване на очите, Пиньоле работи интензивно до смъртта си.
 

[Редактирай]