Роден е в град Онил, провинция Аликанте.
През 1948г. пътува до Париж за пръв път. Следващата година дебютира с абстрактни творби в галерия Матео, Валенсия. Установява се в Париж за десетина години.
През 1955 година излага първите си Светлинни релефи в салона Реалите нувел, благодарение на стипендиите на Френското правителство и на фондация „Хенри Форд"; издава манифест за ролята на светлината в скулптурата. Участва в изложбата „Авангардно изкуство" в Париж в Музея за модерно изкуство; в изложбата в Хавана през 1956, а следващата година участва в първия Салон на абстрактното изкуство във Валенсия и Памплона.
От 60-те години на миналия век до края на живота си проявява изключителна творческа активност и добива широка международна известност с многобройните си изложби и участия в биеналета в Европа и Америка. Негови творби се съхраняват в повечето от водещите музеи и галерии по света. През 1976 г. художникът дарява частната си колекция на музея в Аликанте. Подарява и уникалната си графична серия „Алхамбра" на Националната галерия за чуждестранно изкуство, София по повод честването на 1300 годишнината от създаването на българската държава.
Семпере е универсален авангардист. В манифеста си той пише: „Характеристиката на изкуството на всяка епоха съдържа този възглед за живота, който художникът е превърнал в естетическа азбука". Лусио Муньос го нарича „часовникар на пространството".