Алфонс Мария Му̀ха (Alfons Maria Mucha, Alphonse) (24 юли 1860 — 14 юли 1939) е виден чешки художник живописец, плакатист, декоратор, приложник, един от най-видните представители на ар нуво.

Алфонс Муха е най-известен със своите театрални плакати в стил, станал по-късно популярен с името ар нуво. Работите му са белязани от един основен мотив: красивите, млади жени, облечени в ефирни облекла с неясни очертания, поставени в обкръжение от цветя, често преминаващи в арабески и ореоли около главите им, както и с буйни, неестествено дълги коси, извиващи се в елегантно стилизирани ластари. Много художници на времето са го  имитирали, ала никой не постигнал неговия изключителен усет към детайла и завидни способности в боравенето със сложна и гъсто преплетена орнаментировка. Първият му и най-прочут плакат е създаден за Сара Бернар, която била толкова впечатлена, че разлепила само част от постерите, а останалите били продадени на колекционери.

Ранни години
Алфонс Муха е роден в южноморавското градче Иванчице, тогава част от Австрийската империя, на 24 юли 1860 година в семейството на потомствения лозар Андрей Муха и втората му съпруга (първата починала) Амалия Муха, дъщеря на богат мелничар. След като родила на съпруга си още две дъщери Амалия също починала. Вдовецът се отдал на възпитанието и образованието на децата си, което за времето си, за сам родител, било лукс. Алфонс, проявява интерес към фолклора, източните религиозни традиции и славянския национализъм (Панславизъм) в условията на „германизиране“ на чешкото население от страна на Хабсбургите. Показал певчески талант още в ранна възраст, през 1871 г. става хорист в катедралата „Св. Петър“ в столицата на южноморавския регион, Бърно. Той започва да учи и в местния лицей, който така и не завършва. Четири години по-късно, той се завръща в родния си град. Баща му обяснява този му неуспех с разклатеното му здраве, но архивите на лицея говорят за „нагли лъжи“ и чести пропуски на богослуженията. Алфонс Муха имал добри оценки единствено по рисуване и пеене. Но освен това, вече седемнадесет годишен, гласът му бил мутирал и се наложило да напусне катедралния хор. В Иванчице тръгва на работа като чиновник, продължавайки уроците си по рисуване, които междувременно е започнал.

Младият Муха кандидатства неуспешно в Художествената академия в Прага. Академиците са категорични, че Алфонс Муха  че е лишен от талант, след което заминава за Виена, където от 1879 г. работи за фирма, занимаваща се със сценични декори. Междувременно посещава и вечерни уроци по рисуване, прескачайки от Бърно до Виена. Скоро фирмата за която работи фалира и Муха се залавя с улични портрети, ескизи, стенни инкрустации.

Юношество и зрялост
Три години по-късно, след пожар в театър „Бург“, Муха заминава за Микулов, Моравия, където се захваща свободно с рисуване на портрети и декоративни творби. Там се запознава с първия си покровител, граф Карл Хен-Беласи, който го наема да възстанови стенописите в замъка „Хрушовани Емахоф“, кръстен така в чест на графинята, Ема. Именно тя служи като вдъхновение на младия художник-любител. Графа остава впечатлен от работата на художника и скоро Муха започва да го придружава в пътешествията му из Северна Италия и Тирол, където работи и в замъка на брата на Хен-Беласи. Междувременно благодарение на ходатайството на графа, започва да посещава Мюнхенската художествена академия. Там той застава начело на Асоциацията на славянските художници. През 1888 г. Муха започва да посещава академията „Жулиен“ и академията „Колороси“ в Париж, работейки междувременно като художник на реклами и илюстратор на списания. Поради финансови затруднения граф Хен-Беласи спира финансирането му и той се оказва в окаяно финансово положение. През 1892 година е нает от едно издателство да илюстрира многотомната „История на Германия“.
Муха започва работа в печатницата на Льомерсие. На 26 декември 1894 г. директора ѝ, Морис дьо Брунхоф, идва при художника с молба от актрисата Сара Бернар. Предстои ѝ да постави постановката „Жизмонда“ на Викториен Сарду, който е и приятел на Бернар, в „Театъра на Ренесанса“ и спешно ѝ трябва плакат, който да бъде разлепен на 1 януари. Муха, който до този момент не е правил подобно нещо, се заема с нелеката задача. На другия ден представя проекта в маслени бои пред директора, който обаче не е във възторг. По онова време много видни художници работят в областта на плаката, като Шере и Лотрек, и творбата на Муха не приличала на тези на нито един от тях. Те обичали наситените цветове и греещото керемиденочервено. Плакатът на Муха бил с нестандартен формат (тесен и висок), а Жизмонда — цялата в бяло и далеч не в ярки тонове. Ала пищният откъм орнаментировка, стилизиран дизайн на плаката, както и стройната и царствена фигура на Сара Бернар (каквато тя далеч не била), облечена в царски византийски одежди, носи на Муха шестгодишен договор с актрисата. Именно тази му творба прави живописеца известен. Продуктивността на някои от множеството именити колеги на Муха в областта на плаката била поразителна. Шере например е автор на над хиляда плаката. Така била въведена модата да се колекционират най-добрите. Плакатът на „Жизмонда“ става толкова популярен и търсен, че Бернар разпорежда да се разлепят само част от поръчаните четири хиляди бройки. Останалите били продадени на колекционерите. Литографията "Танцът" от серията "Изкуствата", Алфонс Муха, 1898 г. Муха започва да работи по редица плакати в стил, станал по-късно известен с името ар нуво. Работите му са белязани от един основен мотив: красивите, млади жени, облечени в ефирни облекла с неясни очертания, поставени в обкръжение от цветя, често преминаващи в арабески и ореоли около главите им, както и с буйни, неестествено дълги коси, извиващи се в елегантно стилизирани ластари. Скоро много художници започнали да го имитират, ала никой не постигнал неговия изключителен усет към детайла и завидни способности в боравенето със сложна и гъсто преплетена орнаментировка. През 1897 г. списанието „Журнал на Художниците“ организира в Galerie La Bodinière първата самостоятелна изложба на Муха. Каталогът, за чийто увод е използвано писмо на Сара Бернар, включвал 107 творби. Втората му изложба по-късно същата година с над 400 работи е организирана от „Salon des Cent“ и е представена в няколко европейски града. Година по-късно Муха вече дава уроци по рисуване в академията „Кармен“. За да получи вдъхновение и да почерпи нови и разнообразни сюжети за творбите си той пътува из Испания и Балканите. Пътуването му до Балканския полуостров има и друга цел — получава поръчка да изпълни цялостното художествено оформление на павилиона на Босна и Херцеговина за Световното изложение в Париж. За целта той посещава Босна и се запознава с обичаите, културата и хората на тази страна. Именно там Муха получава особено патриотично вдъхновение и решава да увековечи историята на славянските народи с цикъл от мащабни творби.
През 1900 г. договорът му със Бернар изтича. Същата година две-годишния му труд за павилиона на Босна на Световното изложение е увенчан със сребърен медал и истинско международно признание. Това голямо събитие включва и ред други негови работи, включително няколко бронзови фигури и бижута, проектирани за бижутера Жорж Фуке. Фуке наема Муха, за да изработи интериорния дизайн на неговия бутик. В тази си работа, продължила една година, художника обединява декоративната скулптура и живопис със стъклописта и ред бронзови аплици, създавайки изключително екзотична обстановка. С дизайна на бутика „Фуке“ Муха показва способности и в постигането на синтез на изкуствата. За съжаление тази негова творба не просъществува дълго. След 1923 г. тя става жертва на ред обновления в интериора.
През 1904 г. Муха е поканен да посети САЩ, за изпълнението на няколко задачи, с цел финансиране на бавно развиващият се негов проект за серията картини с патриотична насоченост. Освен това там той преподава известно време. През 1906 г. в Прага Муха се жени за своята 22-годишна ученичка и съотечественичка, пловдивчанката Мари Хитилова, с която се запознава в Париж. До края на живота му тя се превръща в неговата любима муза и причина да оглави Дружеството за чехословашко-българска взаимност, учредено през 1923 година. След концерт на Бостънската филхармония през 1908 г., на който е изпълнена симфоничната поема „Вълтава“ на Бедржих Сметана, той решава да се посвети изцяло на славянската история и култура. Същата година той приема да декорира новооснования немски театър в Ню Йорк. Там рез следващата година се ражда и дъщеря му Ярослава. През 1910 г. Муха се завръща от Америка и се установява в Прага. Там наема ателие и апартамент в замъка „Збирох“ в западна Бохемия. В Прага декорира Театъра на изящните изкуства и други градски забележителности. До 1913 г. той ежегодно пътува до Париж, за да прекара част от годината там. На следващата година избухва Първата световна война и Муха се посвещава изцяло на работата си върху патриотичния цикъл, вече носещ името „Славянска епопея“. За нея той получава и финансова помощ от американския милионер Чарлз Крейн. С края на войната през 1918 г. Чехословакия печели своята независимост при разпадането на Хабсбургската империя. Муха се заема с дизайна на пощенски марки, банкноти и ред държавни документи.
През октомври 1928 г. той представя официално на Прага и чешкия народ серията от двадесет монументални платна „Славянска епопея“, сред които и „Цар Симеон Български — Зорница на славянската писменост“. Повечето от тях са с внушителните размери 8,10 x 6,10 метра. През 1931 г. Муха проектира прозорец за новия параклис към катедралата „Св. Вит“ в Прага. Освен това продължава с дизайна на нова емисия банкноти на Чехословашката република. Четири години по-късно той публикува мемоарите си. В същата година Musée du Jeu de Paume, Париж, организира изложба с творби на Муха и Франтишек Купка.

Последни години
Когато през март 1939 година войските на Нацистка Германия навлизат в Чехословакия, Алфонс Муха все още е достатъчно влиятелна и известна личност, въпреки че неговото изкуство, колкото и да е впечатляващо, вече не е „ново“ за критиката. Това е достатъчен повод той да е един от първите арестувани от Гестапо. След като е разпитан е пуснат, но вече е болен сериозно. На 14 юли 1939 г., след тежко прекарана пневмония, Алфонс Мария Муха умира на 79-годишна възраст, десет дена преди 80-годишния си юбилей. От Мари има две дъщери и син. Последната творба, която оставя като проникновено послание към славянските народи, е „Славянската клетва за обединение“. Макар и макар и да губи популярността си за известно време, през 60-те години на 20-ти век Муха повлиява движението на стакистите. Скъпият и уникален подарък, цикълът „Славянска епопея“, който Муха подарява на град Прага, е труден дори само за съхраняване след началото на Втората световна война. От началото ѝ до 1963 година картините са били практически недостъпни. От тогава насам „Славянска епопея“ има своя постоянна изложба в замъка Моравски Крумлов (Moravský Krumlov).

[Редактирай]