Цветана Щилянова е български художник, живописец, един от любимците на царското семейство преди 9 септември.

 Майстор е на пастелния портрет. Оставя също така маслени творби, стотици рисунки, копия на картини от стари майстори от колекциите на Лувъра и Музея в Лил.

Цветана Щилянова е родена на 01.05.1903 г. в Казанлък.  Завършва Живопис в Държавната художествена академия / 1919-1928г. / при проф. Димитър Гюдженов. Специализира в Париж / 1929 - 1933г./.  Остава там четири години.  Участва в Пролетния салон в Гран Пале. Изложеният там портрет „Майка ми” е отбелязан от критиката, а името й влиза в „Les artistes d’aujourd’hui” /1.06.1933/.
Част от живота си прекарва  в Прага и Виена.
Рисува  предимно натюрморти и портрети.
От 1933г. участвала редовно в изложбите на дружество “ Съвременно изкуство “ и на жените художнички. Уредила 4 самостоятелни изложби и участвала в ОХИ на СБХ. До 1944 г. била приближена на царското семейство, а след промените 1944г. рисува малко, предимно портрети на свои близки.
Умира 1994г. в София. 
 

Голяма част от творчеството й е откупено от френски колекционери и галеристи. Цветана Щилянова изповядва дъновисткото учение, което дава отражение в творчеството й. Работи в царския двор, като нейните интереси са съсредоточени в натюрморта и портрета.

През 2009 г.  галерия „Сезони”  представя неизвестни творби на Цветана Щилянова творби в голямата си част изпълнени през  възторжените парижки години на художничката.

"Особен интерес предизвикват автопортретите. Цветана Щилиянова обича да се рисува – в различни пози, състояния, настроения. Понякога тя се е видяла така, че се налага да преодолеем колебанието си дали тя самата е обектът на портретиране. Тази менливост на образа при силно изявена характерност на физиономията говори за артистичност, макар – по спомени - тя да е оставала скрита за външно око. Във всички тези разнообразни и по техника рисунки неизменно остава качеството – те са професионално, майсторски изпълнени, а линията не е изсушена от преследването на образа.
Този масив от автопортрети се допълва и обогатява от цикъл портретни рисунки на други лица, работени повечето също в ранния период. И тук умението на рисувача върви ръка за ръка с чувствителност към портретната прилика и усет за характера на модела. Сред по-късните портрети можем да отбележим тези на съпруга на художничката Емануил Предов. Изложбата на Цветана Щилиянова в галерия „Сезони” предлага материал да оценим изкуството на рисунката и напомня за един значителен автор със свое място в историята на българското изкуство. "

Ружа Маринска
 

[Редактирай]