Едвард Мунк (на норвежки: Edvard Munch) е норвежки художник-експресионист.
Неговата силна и емоционално наситена трактовка на страданието силно повлиява на развитието на немския експресионизъм от началото на 20 век.
 

Бъдещият художник израства в норвежката столица, като баща му се грижи той да получи добро образование. През 1879 година Едвард Мунк постъпва във висшето техническо училище в Осло, но скоро след това се премества в Държавната академия за изкуства и занаяти. Посещава курсове по рисуване в Кралската школа по рисуване и е силно повлиян от видния норвежки художник Кристиан Крог.

Посещава последната изложба на експресионистите (1885), а на следващата година завършва “Болното дете”. Картината представлява портрет на сестра му Софи, чрез който Едвард предава личния си болезнен опит от преживяното. Картината е неговият пръв сериозен творчески успех, въпреки негативното отношение на критиката. Именно с нея художникът скъсва връзката си с реализма и с традициите на Крог.

Ранните творби на Мунк са основани на френския реализъм. През 1889 година той рисува портрет на лидера на столичния бохемски живот, Ханс Йегер. Изобразяването на радикалния анархист се превръща в повратна точка в живота на норвежкия експресионист, както и в източник за вътрешно вдъхновение за него. През есента на 1889 той представя своя изложба в столицата и получава държавна стипендия. Благодарение на нея се връща във Франция. Първоначално живее в Париж, а след това в Сен Клу. В продължение на четири месеца взема уроци по рисуване при Леон Бон, но от по-голяма полза се оказва изучаването на старите и съвременните майстори на живописта.
 

Мунк пробива в Европа през 1892 г. Желанието му е да изобразява нова форма на реалността, основана на психологически преживявания, а не визуални. Следователно картините на Мунк показват душевното състояние на автора, често подсилено от изобразяването на човешка фигура на преден план и провеждащо се събитие на заден план.
 

„Викът“ (1893; първоначално озаглавена „Отчаяние“), най-известната картина на Мунк, се смята за икона на екзистенциалното страдание. На въпроса за тази картина „Защо крещи?“, Мунк веднъж шеговито отговорил „Изгубила си е чантичката“.
 

Както при много негови творби, той рисува няколко нейни версии. „Викът“ е измежду картините от серия, наречена „Фризът на живота“ (Lebensfries), в която Мунк изследва темите за живота, любовта, страха, смъртта и меланхолията. Тя е открадната от музея на Мунк (Munch-museum) в Осло, Норвегия, на 22 август 2004 г., но по-късно е намерена. Според непотвърдени слухове картината е унищожена от крадците.
 

Темите от „Фризът на живота“ постоянно се връщат в творчеството на Мунк в картини като „Болното дете“ (1886, портрет на болната му сестра Софи), „Вампир“ (1893-1994), „Пепел“ (1894), и „Мостът“. Последната показва слаби фигури с безлични или скрити лица, над които се издигат заплашителните форми на дебели дървета и надвесени къщи. Мунк изобразява жените или като крехки, невинни страдалки, или като смъртнобледи, пиещи живота вампири. Много изследователи смятат, че това отразява неговите сескуални страхове.
 

Лятото на 1899 година семейството му наема малка къща в Осгордстранде, на брега на Ослофиорд . По-късно Едвард Мунк си купува самостоятелна къща в същия град и през следващите двадесет години прекарва в нея почти всяко лято. Успехът му обаче, е съпроводен от лични конфликти. Известна е връзката на Мунк с една млада и богата норвежка, която в продължение на четири години е била влюбена в него и е искала да се оженят. Но връзката им завършва трагично и в края на 1908 година той получава психическо разстройство.
 

Истинският проблем на Едвард е бил алкохолът, а към него трябва да се добави и общата му психическа нестабилност. Не може да се отрече, че и спомените от драматично завършилата му любовна история, продължавали да го измъчват. Приет е в психиатрична клиника, където прекарва около половин година. През този период продължава да рисува. През следващата година се наблюдават промени в стила му – той става много груб и рязък. В късните му картини изобилстват ярките контрастни цветове.
 

От 1909 година до смъртта си Мунк живее в Норвегия. Проявява интерес към работническото движение, но въпреки това продължава да рисува. Купува имот в предградието Екели, където живее в изолация, заобиколен единствено от своите картини. Твори усилено и участва в международни изложби. Изработва графики и литографски портрети.
През 1920 година Мунк развива очно заболяване и поради тази причина почти спира да рисува. Страда от маниакално-депресивна психоза. През последното десетилетие от неговия живот творчеството му получава изключително признание и в повечето големи европейски градове се провеждат изложби с неговите творби. През 1933 година става кавалер на Големия кръст на Ордена на Свети Олаф.
 

Едвард Мунк умира на 23 януари 1944 година в Осло.

[Редактирай]