Дада, дадаизъм е течение в културата и изкуството, което се е появява през годините на Първата световна война. Протест срещу варварщината на войната, срещу еротизма и интелектуалния застой. Дада защитава неразумното и отрича досегашните изкуства. Предшестващо сюрреализма модернистично течение в литературата и живописта…
Дадаизмът е движение в изкуството, което се развива след Първата световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра, дизайна и др. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността и чувството си за хумор. Дадаистите не влагат конкретни послания в творбите си. Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им.

Дадаизмът се заражда по време на Първата световна война като реакция срещу буржоазно-националистичните и колониални интереси, които създателите му считат за причини за избухване на войната, както и като протест срещу културния и интелектуален конформизъм. Дада критикува логиката в творческия процес, игнорира естетиката, това е (анти)изкуство на абстракцията, ирационалната мисъл или изобщо липсата на такава; подигравка с традиционните ценности в изкуството.

Действително дадаизмът стига до крайности, както и всяко течение, възникнало като реакция срещу определени социални, културни и морални нагласи. Но се счита, че впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма, и че всъщност именно дада поставя началото на постмодернизма. Смята се също, че стилове и течения в изкуството като авангард, попарт, флуксус и дори пънк са повлияни от дадаизма.
Произходът на термина "Дада" е пояснен от Тристан Цара още в манифеста му от 1916 г., т.е. преди официлно приетата за начало на движението дата. Смята се, че е избран в Цюрих през 1916 г. на сбирка на творци, желаещи да формират нов артистичен кръг. Те промушили френско-немски речник с нож, който се спрял случайно на френската дума "dada", с която децата наричали дървено конче-играчка.

Всъщност Тристан Цара промушил речника "Ларус" и случайно се спрял на думата "дада", която означава детско дървено конче. Хюлзенбек твърди, че това не е вярно. Според него, името е откритие на Хюго Бал и множество доказателства подкрепят тази теза. Много от дадаистите са ветерани от Първата световна война и искат да изразят своето пълно отрицание на войната и от световния ред, който я е допуснал.

По интересно съвпадение, докато дадаистите полагат основите на своето движение в Кабаре Волтер в Цюрих, Владимир Илич Ленин крои революционни планове в близък апартамент, но не оценява тяхната дейност. Движението изключително бързо намира последователи от най-различни държави и се разпространява скорострелно и в Берлин, Кьолн, Хановер, Париж, Русия и Ню Йорк. Дадаизмът просъществува сравнително кратък период от време и към 1924 г. се видоизменя в сюрреализъм. Но положената от Тристан Цара основа дава мощен тласък за развитието на всички авангардни движения, които възникват впоследствие, като Сюрреализъм, Нов реализъм (Nouveau réalisme), Попарт, Флуксус-движението, Пънк-рок.
 

[Редактирай]