Джоузеф Роланд „Джо“ Барбера (на английски: Joseph Roland "Joe" Barbera) (24 март 1911 г. – 18 декември 2006 г.) е eдин от големите американски аниматор, режисьор, сториборд художник и карикатурист, чийто филмови и телевизионни рисувани образи десетилетия наред вълнуват милиони почитатели по цял свят.

Живее, получава висше образование и започва кариера в Ню Йорк. Попада в студио „Van Beuren Studios“, а по-късно и „Teritoons“. Премества се в Калифорния и докато е на служба в „Метро-Голдуин-Майер“ се запознава с Уилям Хана. Скоро двамата започват съвместна работа, в резултат на която са популярните анимационни герои Том и Джери. След разпадането на отдела по анимация в прочутото студио те откриват свое собствено, носещо името „Хана-Барбера“, което се превръща в най-успешното анимационно студио с продукции като „Семейство Флинтстоун“, „Хъкълбери хрътката“, „Топ Кет“, „Скуби-Ду“, „Шоуто на Куик Дроу Макгроу“, „Мечето Йоги“, „Смърфовете“, „Шантави състезания“, „Семейство Джетсън“ и др.
Джоузеф Барбера дели с Уилям Хана седем награди „Оскар“ и осем награди „Еми“.

Джоузеф Барбера се ражда на улица „Деланси“ №10 в нюйоркския квартал Малката Италия, в семейството на сицилианските имигранти Винсент Барбера и Франческа Калвака. Семейството му се мести във Флатбуш, когато е на четири месеца. Има двама по-малки братя, Лари и Тед, служили във Втората световна война. Като член на Армията на Съединените щати, Лари участва в настъплението в Сицилия, докато Тед е боен пилот на военновъздушните сили и участва в Алеутската операция. Баща им се гордее с три процъфтяващи бръснарници, но влечението към хазарта го разорява. Бащата напуска своето семейство и Барбера попада под грижите на чичо си Джим.

Художественият му талант се проявява още в първи клас. Завършва бруклинската гимназия „Еразмус Хол“ през 1928 г. По време на ученическите си години завоюва няколко титли по бокс, спонсориран от мениджъра на световния шампион в лека категория Ал Сингър, но скоро загубва интерес към спорта. Като гимназист, Барбера работи за един шивач, доставяйки му необходими материали. По време на Голямата депресия прави неуспешен опит да стане част от екипа на списание „The NY Hits“. Постъпва като банков счетоводител в „Irving Trust Company“, търсейки в същото време печатно издание, което да публикува творбите му. Скоро това става факт в списанията „Redbook“, „The Saturday Evening Post“ и „Colier's“, с което има най-голям успех. Барбера се допитва до Уолт Дисни за съвет относно първите стъпки в анимационната индустрия. Дисни му отвръща, че ще се свърже с него, но това така и не се случва.

През 1935 г. Барбера сключва брак с любимата си от гимназията, Дороти Ърл. Любопитно е, че в училище ги наричат „Ромео и Жулиета“. Същите обаче се разделят, щом той заминава за Калифорния. След известно време се събират, но се оказват изправени пред друго неразбирателство, когато Барбера научава, че тя е бременна с първото му дете. Бракът е официално прекратен през 1963 г. Запознанството с втората му съпруга Шийла Холдън е скоро след развода — Барбера я среща в ресторант „Мусо и Франк“, където тя е касиер и счетоводител. За разлика от Дороти, която би предпочела да гради дом с деца, Шийла е привлечена от живота в Холивуд.

Прохождащият аниматор взема уроци в училището „Лига на Учениците по изкуства на Ню Йорк“ и „Институт Прат“. Следва назначение в отдела „инк-енд-пейнт“ на „Fleischer Studios“, а след това във „Van Beuren Studios“ като аниматор и сториборд художник през 1932 г. Примамен от значително увеличение на заплатата, през 1937 г. Джоузеф Барбера напуска „Terrytoons“ и Ню Йорк и се запътва за Калифорния, където го очаквал гигантът „Метро-Голдуин-Майер“ (нар. по-долу „МГМ“).

Работното му бюро се разполагало срещу това на Уилям Хана. В онези дни осъзнали, че могат да се превърнат в чудесен екип, като в крайна сметка те поддържат колегиални и приятелски отношения повече от 60 години.
През 1940 г. Барбера режисира заедно с Хана първия филм за „Том и Джери“, наречен „Puss Gets the Boot“ (на български: Котката отнася ботуша) и номиниран за „Оскар“ за най-добър късометражен анимационен филм. От студиото поискват диверсифицирано анимационно портфолио, но въпреки че първият филм добива успех, техният ръководител Фред Куимби не желае да продуцира повече филми за котки и мишки, тъй като според него съществуват предостатъчно такива. Изненадани от успеха на пилотния филм, авторите се противопоставят на своя шеф и продължават да обмислят бъдещите си планове. Претърпели някои промени във филмите след първия си опит, главни герои продължават да бъдат гризачът-беладжия и неговият котешки враг, когото непрестанно надхитрява.

Хана съобщава, че са решили да изберат темата за котка и мишка, защото „знаехме, че са ни нужни две фигури. Трябва конфликт, гонитба и действие. Котка, вървяща по петите на мишка, се оказа сполучлива идея. Джоузеф Барбера и Уилям Хана работят по „Том и Джери“ цели 17 години, режисирайки над 100 анимирани филма. Том и Джери разчитат повече на движение, отколкото диалог. Макар и популярни, филмите за тях често са критикувани поради съдържащото се прекомерно насилие. Въпреки всичко сериите дори печелят награди на Филмовата академия на Съединените щати, първата от които отива за „The Yankee Doodle Mouse“ (Янки Дудъл мишок, 1943) — военновременно приключение. Номинирани за 14 академични награди, Том и Джери носят на създателите си общо 7. Успехът им така и не бива повторен.

През 1957 г. на бизнес мениджъра на Барбера и Хана е наредено да бъде закрит анимационния отдел в „МГМ“, като служителите са съкратени с телефонни обаждания. Внезапното прекратяване на дейността изглеждало озадачаващо, защото героите Том и Джери постигат отлични резултати.
Така обаче Джоузеф Барбера влиза в сферата на телевизията през 1957 г. покрай сътрудничеството си с Робърт Бюканън. Появява се „Полковник Блийп“ — първата серия цветни рисувани филми. Те включват някои футуристични идеи и т.нар. „ограничена анимация“ (или още „лимитирана“), използвана от самия Барбера и в други телевизионни продукции по-нататък във времето. Работата над „Полковник Блийп“ обаче се оказва краткотрайна.

Същата година Барбера отново обединява сили с бившия си партньор Хана — този път за продуцирането на рисувани филми за кино и телевизия. Както в „МГМ“, техните умения се допълвали; Барбера бил изкусен художник, а Хана се отличавал с таланта си за тайминг, изграждане на истории и наемане на други опитни художници. Важните решения вземали заедно, въпреки че ежегодно си разменяли титлата на президент.
Хана получава предимство в именуването на новата компания благодарение на подхвърляне на монета. Компанията е подтикната към създаването на нови анимационни серии, „Семейство Флинтстоун“. Към края на 60-те „Хана-Барбера Пръдакшънс“ все още е най-успешното анимационно студио в бранша. Продуцирани са над 3 000 половинчасови анимационни предавания. Сред създадените повече от 100 анимационни филми са „Шоуто на Куик Дроу Макгроу“, „Топ Кет“, „Джони Куест“, „Шоуто на Магила горилата“, „Шоуто на Атомната мравка“, „Скуби-Ду“, „Супер приятели“ и „Смърфовете“. Компанията също така продуцира анимации базирани на „Алиса в страната на чудесата“, „Джак и бобеното стъбло“ и „Сирано дьо Бержерак“, създадени са и два пълнометражни филма — „Паяжината на Шарлот“ и „Песента на Хайди“.

През декември 1966 г. „Хана-Барбера Пръдакшънс“ е продадено на „Taft Broadcasting“ (преименувана на „Great American Communications“ през 1987 г.) за сумата от 12 милиона долара. Барбера и Хана остават начело на компанията до 1991 г. Тогава компанията е продадена на „Търнър Броудкастинг Систъм“ за около 320 милиона. През 1992 г. „Търнър“ започват да използват материали от каталога на двамата аниматори за новия си кабелен канал, Cartoon Network. През средата на 90-те „Хана-Барбера“ произвеждат серии специално за телевизионния канал, сред които „Лабораторията на Декстър“ и „Реактивните момичета“. „Търнър“ става едно цяло с „Тайм Уорнър“ (собственици на „Уорнър Брадърс“) през 1996 г. Джоузеф Барбера и Уилям Хана остават като съветници в бившата си компания, работейки периодично върху нови анимационни телевизионни програми, включително епизоди на „Анимационното анимационно шоу“ и пълнометражни версии на „Семейство Флинстоун“ (1994) и „Скуби-Ду“ (2002).[29][46] В създадения през 2000 г. филм за Том и Джери „The Mansion Cat“ домакинът е озвучен от Барбера.[47]
 

След смъртта на Хана (от рак на гърлото през март следващата година) „Хана-Барбера“ е слято с „Уорнър Брос. Анимейшън“, а отделът, посветен на Cartoon Network, се обособява под името „Cartoon Network Studios“. Барбера остава активен като изпълнителен продуцент на пълнометражни филми и телевизионни сериали като „Какво ново, Скуби-Ду?“ и „Приказки за Том и Джери“. Той също сърежисира, съпродуцира и отчасти написва сценария на последния филм за Том и Джери (The Karate Guard, 2005), завръщането на героите на екран. Неговият последен проект е „Том и Джери: Лешникотрошачката“ (2007), който по-късно му е посветен.
Барбера умира на 18 декември 2006 г. в дома си в квартал Студио Сити, Лос Анджелис — от естествена смърт, на 95-годишна възраст. Погребан е в частна секция на Големия мавзолей, гробищен парк Форест Лоун, Глендейл.
 

[Редактирай]