Казимир Северинович Малевич е руски художник и теоретик на изкуството от полски произход. Той се включва в артистичния авангард и става един от основоположниците на абстракционизма и супрематизма.
Казимир Малевич е роден близо до Киев на 23 февруари (11 февруари - стар стил) 1878г. Той бил умно дете, в училищното съчинение написал: „Моят баща е директор на захарен завод. Но животът му не е сладък... Затова като порасна ще стана художник... Хубавата картина струва много пари, а може да я нарисуваш само за един ден.”
От 1895г. до 1896г. учи в художествено училище в Киев, а през 1904г. се премества в Москва. Там учи в Московското училище по рисуване, скулптура и архитектура (1904-1910), както и при Фьодор Рьорберг. При пътуване до Париж през 1912г. е повлиян от кубизма, след което създава абстрактния стил, който нарича супрематизъм.
„Изглежда, няма нищо по-просто: на бял фон черен квадрат. Всеки човек, навярно, може да нарисува това. Но тук е загадката: черен квадрат на бял фон - картината на руския художник Казимир Малевич, създадена още в началото на века, до сега привлича и изследователи, и любители на живопистта, като нещо сакрално, като някакъв мит, като символ на руския авангард. С какво да се обясни тази загадка?”
Откритието развълнувало изкуствоведите и изследователите в областта на културата, като ги принудило да се обърнат отново към архивните материали в търсенето на обяснения.
От 1906г. до 1910 г. Казимир посещавал занятията в студиото на Ф.И. Рерберг в Москва. На този период от живота му хвърлят светлина писмата на А.А. Екстер до музиканта М.В. Матюшин. В едно от тях се описва следното:
„За да подобри своите финанси Казимир Малевич започнал работа по серия от картини за женската баня... Веднъж, след като работил цяла нощ с моделите, Малевич заспал на дивана в студиото. На сутринта съпругата му влязла, за да вземе пари да плати сметките на бакалина. Виждайки поредната картина, тя изпаднала в гняв и ревност, грабнала голяма четка и покрила платното с черна боя. След като се събудил, Малевич се опитал да спаси картината, но без резултат - черната боя била вече изсъхнала".
Изкуствоведите смятат, че именно в този момент у Малевич се родила идеята за „Черния квадрат".
Несъмнено, Малевич е разбирал, че тайната на успеха на подобни картини се крие не в самото изображение, а в неговата теоретична обосновка. Затова той не излагал „Черния супрематичен квадрат" до 1915 година, когато написал своя знаменит манифест „От кубизма към супрематизма. Новият реализъм в живопистта".
Истинският успех споходил Малевич едва през 1929 година, когато Луначарски го назначил за „народен комисар на ИЗО НАРКОМПРОСА". В рамките на тази длъжност Малевич представил своя „Черен квадрат и други картини на изложбата „Абстрактна и сюреалистична живопис и пластика" в Цюрих. След това продължил във Варшава, в Берлин и в Мюнхен, където била публикувана неговата нова книга „Светът като безпредметност". Славата на „Черния квадрат" на Малевич се разпространила по цяла Европа.
При завръщането си от чужбина през есента на 1930 година, Малевич бил арестуван от НКВД по донос като „немски шпионин". Благодарение на застъпничеството на Луначарски, той прекарал в затвора само 4 месеца.
Първият „Черен супрематичен квадрат” от 1915 година се намира днес в Третяковската галерия. Вторият „Черен квадрат” Малевич нарисувал през 1923 година специално за Руския музей, а третият, нарисуван през 1929 година, също се намира в Третяковската галерия. Четвъртият е нарисуван през 1930 година, специално за Ермитажа.
След Руската революция от 1917г. Малевич е назначен в Министерството на просветата (1918-1919), преподава във Витебск (1919-1922), Петроград (1922-1927), Киев (1927-1929) и отново в Ленинград (1930).
През 1927г. Малевич прави голяма ретроспективна изложба в Германия, която му донася международна известност. Той успява да остави там много от картините си, преди да се върне в Съветския съюз. При кампанията на правителството срещу модернистичното изкуство Малевич е подложен на преследвания. Много негови картини са конфискувани и унищожени и той умира в бедност и изолация в Ленинград през 1935г.