Художникът е роден е във Вилнюс, Литва, през 1906 г. и емигрира в САЩ през 1923 г. Отначало се обучава като бръснар. В Съединените щати Норман е силно повлиян от тежките икономически условия на Голямата депресия: "Събитията ме научиха да не бъде толкова егоцентричен, а да бъда отговорен към света ... и да съм наясно с връзката между личния ми живот и останалите. Добих представа за това какво се случва с хората в световен мащаб”.
Това разбиране за нещата частично мотивира и решението му да напусне дома си и бръснарницата, създадена през 1934 г. в Лос Анджелос, и да се присъедини към батальона „Абрахам Линкълн” към Международната антифашистка бригада, създадена да подпомогне защитата на Испанската република от навлизане на фашистката диктатура на генерал Франциско Франко.

През 1939 г. се връща в Калифорния и започва да рисува зверствата, на които наскоро е бил свидетел. Разказва: " На този етап човешкото развитие ми се стори изпълнено с ужасна ирония, защото всичко от най-доброто в областта на науката и технологиите беше насочено към унищожаване на хора. Исках да имам възможност да кажа нещо за това. Обърнах се към изкуството ... Там аз бавно открих моето кредо.”

През 1940 г. Ървин Норман се мести в Сан Франциско и се записва в класовете на Калифорнийското училище за изящни изкуства. Той бързо се откроява, прави самостоятелна изложба в Музея за изкуство, Сан Франциско през 1942г. и печели през 1945г. наградата на Асоциацията на San Francisco Art (SFAA). Наградният фонд му дава възможност да пътува до Мексико Сити през 1946 г., където се запознава със стенописите на Диего Ривера, Хосе Клементе Ороско и Дейвид Алфаро Сикейрос. От Мексико, Норман се отправи към Ню Йорк Сити, учи в Лигата на студентите по изкуство, 1946-1947.

Когато Норман се завръща в Сан Франциско в края на 1940-те, той вече показва редица от социалните си картини и бива подложен на силна цензура. Въпреки, че един критик го описва като автор на "изключителна живопис в изложбата ... пресъздаваща невероятно убедително представяне на претъпканите, бедни и унизителни за живот бедняшки квартали на голям град.", това и други признания не защищават художника от цензура през следващата година. През 1950 г. по обвинение в неприлично поведение са свалени седем негови картини, защото показвали драстично проституцията.

Въпреки скандала, Ървин Норман продължава да получава критична подкрепа за работите си през целия си дълъг и твърде независим творчески път. През 1957 г. рисува, вдъхновен от преживяванията си в гъмжащото метро на Ню Йорк и други големи градове, и е включен в експозицията на съвременната американска живопис и скулптура в Колежа за изящни и приложни изкуства на Университета на Илинойс, Урбана. Две години по-късно е представен в Галерия за изкуство, Сан Франциско, а през 1970 г., Бруклинският университет представя ретроспектива на кариерата на художника...

Полско-еврейски емигрант по произход, творецът рисува американското общество със самостоятелното око на аутсайдер. През дългата си творческа работа, Норман става най-известен с картини, в които се проявяват мощни критики на безчовечност и социална несправедливост. Той вярва, че като посочи жестокостта, икономическия гнет, расизма и бруталността на определени категории физически лица, както и тази на правителствата, зрителите могат да се променят обществено или поне да обмислят собствената си роля в опозиция на властта. Повлияни по дух и стил от мексиканските стенописци, картините му били предназначени да бъдат публично изкуство. Ето защо художникът е изразявал желание картините му да бъдат поставени в държавни институции и музеи, където "всички хора могат да дойдат и да ги изучават и разсъждават върху тях."

Норман пресъздава всичко от човешка гледна точка. Неговите картини са монументални по мащаб, но те изобилстват с подробности, разположени в градски пространства и пресъздадени в тях болки на бедността, ужасите на войната, фрагменти от действителността и крайностите на глобалния капитализъм.
 

[Редактирай]