Рене Франсоа Гислен Магрит е белгийски художник, един от основните представители на сюрреализма.

Художникът е роден в Лесин, Белгия, на 21 ноември 1898г.. През 1910 г. започва да посещава художествени курсове в Шатле, където се е преместил със семейството си. През 1912г. майка му се самоубива в река Самбр. През 1913 г. се запознава с младата Жоржет Берже. Записва се в Академията за изящни изкуства в Брюксел през 1916, където посещава лекции по рисуване, приложни изкуства и орнаметална композиция.
Встъпва в брак с Жоржет Берже през 1922г.. Тя става негов модел и главно вдъхновение. Става приятел с Виктор Сервранкс, който има много интересен геометрично-абстрактен стил. Този стил е едно ново направление за Магрит, а през1922-1923 г.създава своите първи действително качествени творби, които се характеризират с кубистично-футуристични реминисценции и с чувствителното преобладавене на женски форми.

През1925 г. Магрит решава да рисува обекти само с всичките им детайли. Той се дистанцира от пластичните качества на “фотографското” изкуство в полза на по-студения, по-отдалечен стил, който рисува образи, лишени от естетичност. „Ноктюрно” е една от първите творби, която отразява тази негова промяна. Творбата съдържа елементи от иконографията, която Магрит за първи път оценява и която той ще използва през целия си живот: картина в картината, птица в полет и т.н.
През 1926г. завършва картината „Изгубения жокей”, която, както Магрит казва по-късно, е километричният камък по пътя му към сюрреализма. Творбата носи едно мистично чувство, една тревожност без видима причина. Това чувство на безпокойство, което се проявява в тъмните тонове, мрачните форми и мистериозното разположение на предметите, се появява за първи път в творбите му в средата на 1920-те.

През 1927г. Магрит и Жоржет се преместват в Париж, за да бъдат по-близко до центъра на събитията, свързани със сюрреалистичната школа. Той започва да участва в проявите на сюреалистите и се сприятелява с Андре Бретон, Пол Елюар, Макс Ернст. 1929 г. гостува на художниците сюрреалисти Жоан Миро и Салвадор Дали и на поета сюрреалист Пол Елюар. Завършва известната картина „Предателството на образите”.
По това време Магрит е също първият, който използва една друга техника - представяне на познат предмет и назоваване на този предмет по начин, различен от общоприетия. Кризите в икономиката се отразяват върху неговия живот. Прави опити с изкуството си, дори сменя палитрата си и своя стил. Това продължава до 1947 г., когато Александър Йолас, който става главния дилър на Магрит в САЩ, излага успешно неговите творби в Ню Йорк. Той му предлага да забрави Реноар и да фокусира вниманието си върху образи, които привличат публиката като „Островът на съкровищата”.

Чувствайки се длъжен да отговори на новите изсквания, Магрит създава нови комбинации, използвайки стари образи. Примерно през1953г. сред творбите, които му носят международно признание, една се превръща в обект на изключителен интерес. В „Голконда” Магрит перфектно свързва различни мотиви от своя репертоар: малки хора в палта и бомбета се носят безтегловно в синьото небе пред фасади на къщи. Фигурата на мъж с бомбе се превръща в негова емблема и неизменно присъства в творбите му след 1950 година.
През1958 г. рисува „Близкият приятел” с фигура на човек с бомбе, а 1964 г. завършва „Голямата война” с фигура на човек с бомбе. През 1965г. се провежда голяма ретроспекция на негови творби в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк – заслужено признание за неговото световно значение. Магрит говори за своите творби от най-късния си период 1958-1965г. като за “намерените” си деца.

На 15 август 1967 г. Рене Магрит умира в Брюксел на 68 - годишна възраст.
 

[Редактирай]