Йеронимус Бош (на нидерландски: Jeroen Bosch; на латински: Hieronymus Bosch, транскрибирано в някои източници също като Хиеронимус Бос или Хиеронимус Босх) е брабантски художник от 15 и 16 век. Повечето от картините му изобразяват греховете и моралните падения на хората. Бош използва образи на демони, полухора, полуживотни и странни конструкции, за да пробуди чувството на страх и обърканост и за да изобрази човешкия облик на злото. Картините му съдържат множество детайлни и подробни символни фигури.

Роден е в семейство на брабантец и германка, той прекарва по-голямата част от живота си в Хертонгенбош, град в херцогство Брабант, днес в южната част на Холандия. Дядо му, баща му и трима от чичовците му били художници. През 1463 в града избухва пожар, при който изгарят над 4000 къщи и на който 13-годишният тогава Бош вероятно е станал свидетел. Предполага се, че ужасът от пожара е в основата на по-нататъшната тема на Бош към изображения на Ада.

През 1478 г. той се жени за 25-годишната Алеид де Меервен и заживява в Ойршот в имение, получено като зестра. За пръв път го споменават в 1480 г. като Йероен художникът, когато е нает да довърши олтар, недорисуван от починалия му баща. Изящните стъклописи в параклиса на местната катедрала са проектирани от Бош.

През 1488 г., когато вече е утвърден като художник, той се присъединява към „Братството на Богородица“ - консервативна религиозна секта, която имала 40 члена само в 'с-Хертогенбос, а в цяла Европа — около 7000. Особеният му стил се обяснява с факта, че е членувал в тайно братство. То се е казвало Illustre Liewe Vrouwe Brotherschap te Cs-Hertongenbosch, но е наричано “Лебедовите братя”. Като 16-годишно момиче бъдещата съпруга на Бош влиза в него. Дядо му Ян ван Акен е член от 1430 г. Самият Бош полага клетва през 1488 г., след като 2 години е бил buitenlid (асоцииран член). Братството е основано през 1318 г. от Герард ван Уден. Отначало приема само духовници, после се отваря за миряни и за жени. Братята се събират в северния параклис на катедралата и Бош изпълнява няколко поръчки да рисува в него. Погребан е с адамитска церемония на 19 август 1516 г. Тогава е бил 65-годишен.

Тъй като художникът не е имал навика да датира своите произведения, на историците се налага сами да изготвят хронологията в неговото творчество. Макар и неточна, тази подредба позволява в някаква степен да се класифицират творческите му периоди. Приема се, че първите му сатирични картини датират от 1470 година. Създадените в периода 1475-1480 година имат по-скоро нравоучителен характер. Към този период могат да бъдат отнесени "Седемте смъртни гряха", "Сватба в Кан", "Фокусник", "Премахване камъка на глупостта", картина, която е по-известна като "Операция на глупостта".

Както би следвало да се очаква, много от своите произведения Бош изпълнява по поръчка на Zoete Lieve Vrouw. Като такива можем да посочим цветния витраж в църквата "Св.Йоан", картини, които използват като сюжет разпятието и много други.

Независимо от своята обвързаност с църквата и изключителните си богословски познания, Бош не губи нито за миг интерес към достиженията на науката по онова време. Освен че се проявява като изкусен строител, художникът се е занимавал и с астрономия, медицина, химия. Според разкази на негови съвременници, е бил очарователен разказвач на приказки и притчи. Знаел е много пословици и като цяло е бил изключително ерудирана личност.

Като типичен пример за пренос на характерната мъдрост на фламандския фолклор в алегоричните му платна може да бъде посочена картината "Извозване на сеното", сюжета на която е взаимстван от древната пословица "Светът е като купа сено, от която всеки иска да вземе колкото е възможно повече".

Много загадки крие в себе си и творбата "Градината на земните наслади" - триптих, датиран към 1510 - 1515 година. В центъра е представена фантастична панорама на "Градината на любовта", която е населена с множество фигури на мъже и жени, необичайни животни, птици и растения. Картината в голяма степен напомня пъстър килим. Ако обаче внимателно се вгледаме в детайлите, не може да не открием всички пороци и тайни желания, присъщи на човешката природа.
Правени са многократни опити за дешифриране на заложените в картината послания. Още през 1605 година монахът Йосиф Сигуенц (Хосе де Сигуенс) пише:

"Според мен различието между картините на този художник и всички други, се състои в това, че повечето се опитват да изобразят човека такъв, какъвто изглежда отвън, само Бош е достатъчно смел, за да си позволи да изобрази човека такъв, какъвто е отвътре."

Изкуствоведите определят Бош като първия сюрреалист, заради изключителния колорит и невероятните светове, които изобразява в своите картини.

Много от неговите картини, като "Корабът на глупаците", "Операция от глупост", "Седемте смъртни гряха", "Завръщането на блудния син" и др., оказват голямо влияние на по-късните фламандски художници, особено на Петер Брьогел-стари.

[Редактирай]