Адамс се счита за фотографа на западна Америка и особено Yosemite Valley, представящ снимките си, за да промотира опазването на дивите девствени части на запада и изобщо на природата. Редица от творбите му са сред най-великите пейзажи в жанра и областта на фотограхията до този момент. Той се отличава като един от артистите с най-голяма социална ангажираност в средата на миналия век. Неговото творчество е вдъхновено от възгледите на трансценденталните философи Хенри Дейвид Торо и Ралф Уолдо Емерсън, проповядващи идеята за живот, прекаран в близост до природата.

Ансел Адамс е роден на 20 февруари 1902 г. в Сан Франциско, в семейството на калифорнийски бизнесмен, при това достатъчно богат. 5 години след раждането на сина си, бащата се разорил, което се отразило и на самия Ансел: при своята енергичност, той станал затворен, а нееднозначните отношения в семейството (родителите му са имали класическо викторианско възпитание, а и са го родили много късно) са довели и до проблеми в училище, което той не завършил. Адамс е хиперактивно дете. Изключен от няколко училища заради лошо поведение той прекарва обучението си сред частни учители и членове на неговото семейство до 12 годишна възраст. На 12 е започнал да се занимава с музика, а на 19 - с фотография (родителите му подаряват Kodak No.1 Box Brownie). Тогава е придобил навика да броди сам в околностите, търсейки красиви места: често ходел в Йосемитската долина (планините Сиера Невада - така се влюбил в тези места, че до смъртта си всяко лято ги е посещавал) и търсел най-добрата гледна точка и атмосферни условия. Земетресението в Сан Франциско ранява Ансел през 1906 г. Той се блъска в градинска стена и чупи носа си, който остава крив до края на живота му. През 1928, Ансел се жени за Виргиния Бест, дъщеря на собственика на студиото. Виргиния наследява студиото след смъртта на баща си през 1935 година, а Адамс продължава да го управлява до 1971 година. Сега мястото е познато, като Ansel Adams Gallery, което се управлява от неговото семейство.

Още в началото на своята кариера на фотограф-пейзажист, когато Ансел за пореден път отишъл да снима в планината и бил практически над облаците, почуствал някаква незавършеност в откриващия му се пейзаж. Тогава той използвал силен филтър, който напълно изменил картината пред него и я насочил в руслото на собствените му усещания. Небето станало тъмно, а светлите участъци, които станали още по-ярки изглеждали ярки на фона на окръжаващия мрак.

Смята се, че тази снимка става начало на концепцията на Ансел Адамс за това, че фотографията не е това, което човекът обикновено вижда в реалността, а това, което вижда само фотографът, по-своему и различно. Самият Ансел е написал, че когато наблюдава природата, той практически не вижда това, което се случва пред него, а си представя нещо свое, особено, и прави снимка на това, което вижда само той.

При печат Адамс лично обрабатвал всички снимки, понякога с часове. Ансел не се страхувал да ретушира, да променя контраста, да подчертава играта на светлината и сенките, за да изрази по-пълно същността на снимката.

Далеч не всички са признавали и споделяли философията на Ансел Адамс. Особено ожесточени спорове се водели между него и не по-малко известния фотожурналист Картие-Бресон. Мнозина смятали, че моментът, в който "светът се разпада на парчета, а човечеството е в криза", снимането на природата е просто недопустимо, по-важно е хората да се информират какво става по света. Въпреки това позицията на Ансел винаги остава непреклонна, а фотожурналистиката той смята за откровена пропаганда. “Истинската снимка не се налага да бъде обяснявана, нито пък може да бъде предадена с думи.” – смятал от своя страна Адамс.

В тези години е заснел най-добрите си кадри на природата, които се смятат недостижими и до днес, въпреки появата на цветната и цифровата фотография. Именно затова той толкова рано е преуспял във фотографията, и след 15 години (бил е на 32) станал член на съвета на директорите на Клуб Сиера (фотографско общество).

Разбира се, в това не биха могли да не участват и големи пари. През 1927 г. Той се запознава с Алберт Бендер, бизнесмен и покровител на изкуството (който му помага да подготви първото си портфолио и да направи първите си продажби). През същата година заснема първия си шедьовър, "Монолит" и се запознава с Едуард Уестън, с който заедно създават "Група f/64", която му помага да стане успешен и популярен през 30-те години. Eстествено, успехът не е бил постоянен и финансовите проблеми се срещали доста често. Освен с чистото изкуство, заедно с приятели успяват да разработят т.нар. "зонова система", която става основа за създаването на експонометрите, по-съвършени версии на които се използват и до днес в съвременните фотоапарати.

Седмици преди атаката над Пърл Харбър през 1941 г. Адамс заснема кадър с луната, която изгрява над село. Той интерпретира снимката, като я озаглавява “Moonrise, Hernandez, New Mexico”. Близо 4 десетилетия му осигурява добра финансова стабилност продавайки се в хиляди копия.

Адамс е бил маниакално привързан към работата си. Казват, че работел по 18 часа на ден без почивка. В резултат на това написал 10 тома технически трудове по теория на фотографията, смятани за класика днес. Разбира се, без да се броят по-малките материали и статии. През 1946 г. той основава Факултета по фотография в Училището за изящни изкуства в Сан Франциско, Калифорния.

До 1960 година снимките му биват показвани в едни от най-големите галерии по света.

През 1962 г. се пенсионира и се оттегля в планините Кормел. Адамс прекарва значителна част от живота си като фотограф в американските паркове и им посвещава над 24 книги.

Умира от инфаркт на 22 април 1984 година на 82 години.

Казват, че е ходил в планините до 80-та си годишнина. Но на снимките не властвали вече планините, а в голяма степен небето, което става все по-голямо и по-голямо, снижавайки хоризонта и одвобождовайки място за себе си…

[Редактирай]