Ървинг Пен е роден през на 16 юни 1917 в Плейнфийлд, Ню Джързи и напуска света на 92 години на 7 октомври 2009 г. в апартамента си в Манхатън. Брат е на филмовия режисьор Артър Пен, нашумял през 60-те с култовия филм „Бони и Клайд”. Ървинг учи дизайн от 1935 до 1938 г. в Университета за изкуства във Филаделфия, след което става асистент на дизайнера и арт директор на сп. „Харпърс базар” Алексей Бродович, работи в областта на рекламния дизайн. На 25-годишна възраст Ървинг взима неочакването решение да напусне работа и със спестяванията си заминава за една година в Мексико да рисува. Когато през 1942 г. се завръща в Ню Йорк, той унищожава всичко. Устройва се като асистент на Александър Либерман, който в това време е художествен редактор на сп. „Вог”. След края на Втората световна война се прочува със своите гламур модни портрети. В много от сесиите поставя своите модели в ръчно оформен ъгъл от две фонови плоскости. „Това беше средството, с което ограничавах хората, някои се чувстваха сигурни на това място, други се усещаха като в капан. Тяхната реакция ги правеше интересен обект за пред обектива.”, пише Пен за своя „ъглов период”. Приклещени между двете стени му позират Спенсър Трейси, Марлене Дитрих, Игор Стравински, Труман Капоти, Дучамп, Джорджиа О’Кийф, Салвадор Дали.

През 1953 г. отваря собствено студио и отстранява всички декорации – гръцки колони, драперии, барокови мебели, аксесоари и цветя. За него пищните декори препращат към естетика, която е чужда на втората половина на XX век. За снимките известният куратор в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк Джон Царковски казва: „Те не са истории, а просто снимки използващи опростен фотографски речник, изобразителен превод на идеята и духа, принадлежащи на работата на друг човек на изкуството – тази на шивача”. Веднъж Пен купува от съседен магазин стар килим и в продължение на няколко месеца го използва за фон за портретите на философа Джон Дюи и режисьора Алфред Хичкок.

През 50-те години Пен сключва брак с известния си модел – Лиза Фонсагривс, която скоро е приключила съюза си с друг известен фотограф – Фернан Фонсагривс. Поредицата еротични кадри заснети през 1949-1950 г. изпреварва времето си до такава степен, че е показана за първи път през 1980 г.

Ървинг Пен има над седем индивидуални, изследователски проекта по света. Първият е от 1948 г. високо в Андите, когато снима „По Коледа в Кузко”, Перу. Там наема студио с каменен под, боядисан фон, малка черга и облицован стол, и прави повече от 200 портрета на местни жители, включително известния „Деца от град Куско”. През 1948 г. снимката струва 10 долара, през 1978 г. - 3000, а на 11 април 2008 г. платинен отпечатък е продаден за 529 000 долара. Друг известен проект на Пен е „Дребен бизнес”, по който работи през 1950-1951 г. в Ню Йорк, Париж и Лондон. Той заснема представители на различни професии, облечени в работна униформа и държащи атрибутите на професията си. Серията е съставена от 252 снимки и напомня по-ранните фотографии на работници на Август Зандер.

През 1967 г. в бума на хипи културата Пен пътува до Сан Франциско и снима известните мотористи от Ангелите на Ада, техните приятелки, съпруги и деца. През 1970 г. проявява интерес към антропологията и етно-фотографията и снима номадите - папуаси в Нова Гвинея облечени с националните си носии. Той използва преносимо студио от палатка, основен фон и контролирано изкуствено осветление.

Когато се завръща към лицата на комерсиалния свят, Пен прави серия с голи снимки на Кейт Мос, в които известният модел позира в естествен вид и непринудени пози.

Носят му печалба от по 80-90 хиляди долара на кадър. Въпреки това интересът на Пен към актовата фотография много по-дълго се задържа към телата, които обикновено позират негримирани. Това са модели с различно телосложение, които позират на художници. Той ги поставя легнали или седнали, така че да изглеждат като скулптури, подчинени на древните представи за жената-богиня, а различните им фигурите отразяват същината на голото тяло – непреходно през вековете като изразно средство.

[Редактирай]