Дега е роден на 19 юли 1834 г. в Париж в аристократичното семейство на Огюст де Га и Селестин Мюсон. Баща му бил банкер, а майка му принадлежала към френско семейство, което се установило в САЩ. Той бил най-голямото от пет деца. На 13-годишна възраст Дега загубва майка си и това е сериозен удар за него. По-късно, под влияние на новите социални идеи той променя фамилията си от де Га на по-малко аристократичното Дега.
Ранен период

Желанието му да рисува се проявило още в детството му. През периода 1845 и 1852 учи в лицея Лудвиг Велики. Баща му искал той да стане юрист и през 1853 Дега учи в юридическия факултет на Парижкия университет, но няма особено желание да се занимава с право, а и доброто материално състояние на семейството му позволявало той да се занимава с живопис без да се притеснява за препитанието си.

През 1855 г. се записва в Школата за изящни изкуства в класа на Луис Ламот, но намира курса му за много безполезен. През 1856 г. неочаквано за всички той зарязва учението и заминава за Италия. В този период негов кумир е Веронезе. Дега пътува из Европа, за да изучи платната на Дюрер, Рембранд и Гоя.
Сини танцьорки, пастел

Едгар изучавал творбите на големите майстори в живописта в Лувъра. По време на своя живот той посещава няколко пъти Италия, където имал роднини по бащина линия и имал възможността да се запознае със шедьоврите на италианските ренесансови майстори. Особен интерес у него предизвикват платна на Белини и Джото. Дега не се стреми да следва класическия шаблон и неговите фигури са малко ъгловати, движенията им резки, а формите далеко от съвършените.

През 1860 той открива свое студио в Париж. Рисува портрети както и много исторически сюжети, които били особено популярни теми сред клиентите на художниците по това време. Към този период се отнася и знаменития му автопортрет с цилиндър и ръкавици. Бързо се установява в арт средите в Париж, като не изпитва финансовите затруднения на своите съвременници. През 1866 изоставя историческите сюжети. В началото на 60-те, по време на едно негово посещение в Нормандия, Дега бил очарован от конете и те се превръщат в една от неговите любими теми, заедно с балета.

През 1861 г. Дега се запознава с Мане и приятелството им продължава до смъртта на Мане, прекъсвано от чести свади. Младите творци, чийто творби са отхвърлени от журито на Парижкия салон (1863) - Моне, Реноар, Сисле, Фредерик Базил и др. се обединяват около Мане и Дега и по-късно стават известни като импресионисти. Мане и Дега рисуват конни състезания.
Тоалет, 1885-1890

През 1870 г. вълната на френско-пруската война стига до Париж. Също както и Мане и Дега се записва доброволец в армията. Служи в пехотата и артилерията. По време на войната се простудява и губи част от зрението си.

След края на войната Дега отива във Великобритания, а после посещава и САЩ, където има роднини по майчина линия.

През 1873 г. се връща в Париж. За него настъпват тежки времена. Умира баща му и цялото му наследство отива за покриване на дълговете. Едгар вече сериозно се замисля над идеята да излага платната си за продажба. В това време Мане решава да реализира идеята на покойния вече Базил и да организира обща изложба на творците от кръга на Мане и Дега. Така на 15 април 1874 под името "Анонимно дружество на художници живописци, скулптори, графици и др." се открива първата изложба на импресионистите.

Към 1882 г. рязко му се влошава зрението. Проблеми с него той е има още докато е в армията. Дега се ориентира към пастелни техники, а после и към скулптора, тъй като не изискват такова добро зрение. Трябва да се отбележи, че Дега бил практически универсален художник, не само от гледна точка на жанра, а и откъм техниката, с която изпълнява творбите си.

Почти 10 години преди смъртта си Дега практически спира да рисува. Картините му се продавали за баснословни за онова време цени.

Едгар Дега умира на 27 септември 1917 г. в Париж на 83 години като признат художник, който се счита зa един от най-оригиналните и ярки творци на импресионизма. Погребан е на гробището Монмартър в Париж. Оставя след себе си повече от 2000 пастелни и маслени картини, акварели, както и повече от 150 скулптори.

[Редактирай]