Галин Христов МАЛАКЧИЕВ (1931-1987) е  български художник - скулптор.

Критиците нареждат Галин Малакчиев сред авторите, променили в най-голяма степен българските представи за пластичност. Експресивни  човешки фигури с издължени пропорции, чудновати природни форми, музикални инструменти - неговите пластични форми трудно  могат да бъдат сбъркани. Характерни черти в неговото изкуство са подчертаване на негативното в детайла, експресия, музикалност на извивките.  

Галин Малакчиев  е роден 20.11.1931 в Русе. Баща му е кавалерийски царски офицер от Русе - фактът, който създава редица пречки пред талантливия скулптор и го изправя пред неподозирани трудности. Прогимназиално образование получава последователно в Сливен, Добрич и София. През 1949 г. завършва Пета мъжка гимназия "Васил Левски" в София.

През периода 1949-1951 г. работи като оксиженист на строежа на Народната библиотека Св. Кирил и Методий в София. Още от това време започват "закачките" му със социализма - поставя "щръкнал член" на петметрова скулптура на Строителя на социализма, която е поставена във фоайето на библиотеката, между торбите с цимент. Освен това чрез маркуч закрепя члена на строителя на социализма за водната пожарогасителна помпа. По време на работата си в по строежа на библиотеката Малакчиев се научава да работи ковано желязо, още преди да е станал скулптор. След това заминава в казарма и през 1954 г. започва следването си в академията.

Приет е през 1954г. в специалност "Декоративно-монументална Скулптура" в ВИИИ "Николай Павлович". През 1954-57г. следва при доц. Михаил Кац, а през годините от 1958г. до дипломирането си през 1961г. е в класа на проф. Любомир Далчев. Дипломната му работа "Момче с Лък" е посрещната с възхищение от членовете на комисията в академията.

Първото участие на Малакчиев в Обща художествена изложба е през 1962г. Неговата творба "Пълнолетие" /НХГ/ е отличена с Втора награда, а на следващата година е експонирана на 3-то Биенале на младите художници в Париж. Творбата му "Арлекин. Баланс", представена в ОХИ през 1964г., е наградена от СБХ.

На ОХИ през 1966г. представя "Жена с дете", а на Първата изложба на малката пластика - "Икар". През 1966г. създава фигурата на Лиляна Димитрова, която излага на Националната изложба, посветена на 50-годишнината на Октомврийската революция и за нея получава награда на СБХ. За фасадата на зала "Фестивална" в София проектира и изработва монументалния релеф "Атлети".

Работи кавалетна и монументална пластика, релеф, видим бетон. Скулптурите му са всеки ден пред очите на софиянци: "Лиляна Димитрова" - фигура пред СГХГ, метална декоративна пластика от цинк и бакър (1969, Съюз на българските писатели), "Светлина" - стъклобетонна декоративна решетка във фоайето на Електроинженерния институт - Варна (1968), витраж в туринг-клуба - София, декоративна пластика в хотели на "Слънчев бряг" и "Златни пясъци" (1966--1970). " Неговите проекти промениха стила на обществени сгради, хотели, ресторанти. Те и днес си остават един модерен поглед към декоративното" - пише за него изкуствоведката Румяна Константинова.

Той е автор на декоративно-монументални пластики в хотели на Златни пясъци и Слънчев бряг.

На ЕКСПО 1970-Осака, Япония, е представена композицията му "Орфей". В периода 1969-70г. създава пластиката "Хирошима", декоративни пластики за завод "Вида" и проектира композицията "За Буквите" през 1981г. /НДК/.

От 1973 г. Малакчиев живее и работи в село Батулия. Взима участия в ОХИ "Малка пластика", представя композицията "Пегас" на Второто биенале на малката пластика в Будапеша. През 1977г.  излага композицията "Октомври 1917" на ОХИ, посветена на 60-годишнината на Октомврийската революция в Русия.

Следващите години са наситени с участия в изложби - ОХИ "Приятели на морето" /1978, "Торс"/, ОХИ "Светът на детето и образът на българската майка" /1979, "Зачатие"/, ОХИ "Ястребино" / 1981, "Реквием. Ястребино"/, "Национална изложба - преглед. Избрани произведения", София /1982, "Хирошима"/, ОХИ "София" /1985, "Грийнъм Комън"/ и ОХИ Русе /1985, "Откритието"/.

Галин Малакчиев организира една самостоятелна изложба през 1982г., представена в сградата на СБХ, София. За представените произведения е награден с Голямата награда на СБХ за кавалетна пластика "Марко Марков". През 1985г.  получава Голямата награда в раздел "Скулптура" на 7-то Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата - Габрово. През 1986г. е отличен със званието "Заслужил художник".

Умира в болница в Нови Искър на 17 Aприл 1987г.

Едни от най-значимите творби са "Арлекин", "Седящия Арлекин", серията "Жокей", серията "Хирошима", които се намират в частни колекционери, Софийска Градска Художествена Галерия, Ателие-колекция Светлин Русев и др.

Кавалетни творби (в бронз и дърво): "Пегас" (1974),   (1977), "Плодородие" (1978), , "Размисъл" (1979), "Биологични форми", "Хирошима" (1980) - всички в СГХГ. От 1962 участва в ОХИ, в Парижкото младежко биенале (1963). Организира самостоятелна изложба в София (1983). Награден със сребърен медал на ОХИ (1961), с III награда от СБХ (1966), с II награда от КИК (1968).

[Редактирай]