Никола МАРИНОВ (1879-1948) е български художник, живописец.

Никола Маринов е аквалерист от световна класа. Сред всички художници нае ХХ век трудно ще се намерят няколко, които да постигнали неговата  пластичност. Съзадава особена атмосфера на образите чрез прозирността на акварела и разливането цветовете. Композициите му са хармонични и богати на нюанси, а багрите - проникващи една в друга. Своето поетично вдъхновение Никола Маринов черпи от чистата женската красота, изключвайки първичния намек за еротика. За него живописта е дълбоко вътрешно преживяване, а не бездушно занаятчийство.

Никола МАРИНОВ Абаджиев е роден на 10 юли 1879 в Ески Джумая, днес Търговище. Учи рисуване при чехите Петрас (във Варна) и Трунечек (в Търговище), които го насърчават да продължи. Завършва (1903) със златен медал живопис в Художествената академия в Торино при проф Джакомо Гросо и проф. Андреа Таверние. Прави самостоятелна изложба в Торино още като студент. Работи 2 години в Италия и през 1906 се завръща в България. Става учител в София (1907-1919), взема участие във войните 1912-1918 като строеви офицер. От 1921 до 1940 е професор по жи¬вопис в Художествената академия и неин директор от 1935 до 1937.

Никола Маринов е и сред най-ярките преподаватели в нашата Художествена академия. Обучава няколко випуска от най-талантливите поколения в родното изкуство. Всички те наследяват неговата всеотдайност към живописта и го запомнят като ненадминат учител. Негови студенти са били Илия Бешков, Илия Петров,  Кирил Петров, Владимир Рилски, и др. Неговото място в академията по-късно заема ученикът му Илия Петров.
 

Никола Маринов участва в рисуването на църковни стенописи в църквите "Александър Невски" в София, "Света Марина", "Св. Възнесение" и "Св. Арахангел Михаил" в Пловдив, "Св. Седмочисленици", "Св. Кирил И Методий" и "Св. Параскева" в София, "Св. Троица" и "Св. Никола" в Ловеч, "Св. Петър и Павел" в Бяла черква, "Св. Иван Рилски" в Перник и др.

Участва в много колективни и дружествени (на Дружеството на художниците в България, Дружество "Съвременно изкуство", "Родно изкуство", Съюза на южнославянските ху¬дожници "Лада"), в юбилейната изложба на Художествената академия (1921), в изложбата на живите художници-пионери (1946), в изложби в чужбина: Венеция (1909, 1910, 1942), Загреб (1909), Рим (1911), Белград (1912), Берлин (1916, 1934). Сред най-известните му шедьоври са "Във вълните на живота" (ок. 1921, НХГ), "Връщане от извора" (ок. 1920, НХГ), трите портрета "Жената на художника" (ок. 1914, ок. 1915, от 1919, НХГ), "Мечтание" (1910), "Българска мадона" (1919), "Майка с дете" (1940), "Глава" (ок. 1905), "Италианка" ("Жената на художника", 1905), "Пейзаж с кон" (1907), "Pia" (1908, НХГ).

Никола Маринов е починал. на 16.ХII .1948, София

След смъртта му са организирани няколко негови посмъртни изложби в Букурещ (1955) и в София (1960), юбилейна изложба в София и Търговище (1974), където има и голяма колекция с негови акварели.
Други негови творби:
("Зима", 1910, ХГ, Търговище), "Майка с дете" (1915, ХГ, Търговище), "Майка" (1917, ХГ, Търговище), "Изгнаница" (1920; НХГ), "В нищета" (1920, НХГ), "Селянки на пазар" (ок. 1921, НХГ), "Танцувачка" (ок. 1921, НХГ) Приятелки" (1921, ХГ, Хасково), "Жетварки" (ок. 1920-1924), "Портрет на Ромеро Дусмет" (1924, НХГ), "Портрет на д-р Дафина Кьорчева" (1924, НХГ)",Младост" ("Анна - дъщерята на художника", 1926, НХГ), "Селска мадона" (1926, СГХГ), "Майчина тревога" (1926, НХГ), "Съкровище" (1927), "Майка" (1928), "Мома" (1930), "La Modella" (ок. 1931, НХГ), "Помакинче" (1931, НХГ), "Жени" (1933), "Мома" (1935), "Портрет на момиче" (1940, НХГ), "Пролет" (1940, НХГ), "Пейзаж" (1940, Военноисторически музей, София), "Мома със стомна" (1941, НХГ), "Селянки" (1942, ХГ, Търговище), "Играещи деца", "Две селянки на полето" (ХГ, Търговище), "Импресия" и др.

Награди: Златен медал за живопис от Торинската художествена академия (1903), със сребърен медал "За наука и изкуство" (1921), пръв носител на голямата награда "Изкуство" от Камарата на народната култура (1947), "Орден за храброст" (1916), орден "За гражданска заслуга НХГ),
Негови произведения се намират в Музея на революцията и Музея на запад¬ното и източното изкуство в Одеса, в НХГ, ХГ във В. Търново, Шумен, Плевен, Враца, Пловдив, Казанлък, Кърджали, Варна и др. и в частни сбирки.
Награден със Златен медал за живопис от Торинската академия и "За народна свобода 1941- 1944" 11 степен (1968), "Кирил и Методий" II ст. (1962), награда "Артуро Баци" от Италия (1970) и др.

Източници: Енциклопедия на изоразителните изкуства в България, БАН
 

[Редактирай]