Роден е на 7 май 1909 г. в София. От малък има влечение към изкуствата - рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през 1939 г., в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество „Ново изкуство“ от 1942 г. Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през 1936 г. се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др.

Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: „понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен...“. През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност.

Любопитен факт е, че художникът Васил Иванов е измежду първите българи, практикуващи добре практиката на учението на йогите. Той не само владее едни от най-сложните упражнения, но и дори снимките с примери на първата родна книга върху йога са с него.

Първата му изложба на тема „Космос“ е през 1965 г. За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намира творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в България гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във в. „Народна младеж“. Това е използвано от приятелския кръг около художника и цикълът „Космос“ бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики - по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е устроена изложба.

Откриват се много негови изложби в чужбина. Например големият журналист Петър Увалиев така отразява експозицията му от Лондон през 60-те години:

"Ерик Есторик устрои изложба от рисунки на Васил Иванов в лондонската Гровенор Галери, за нея се отзова най-ласкаво покойният Ерик Нютон, професор по изящни изкуства в Университета в Оксфорд и председател на Английската секция при Международното сдружение на художествените критици. В статията си в меродавния ежедневник „Гардиан” той изтъкна особената изтънченост на тогава напълно неизвестния на Запад софийски художник. Двуседмичникът „Артс Ревю” помести обстоен преглед на странните рисунки на Иванов, в които намери не толкова отглас от балканския фолклор, такъв какъвто го знаем от гръцките вази, колкото проява на изопната, непрестанно вибрираща чувствителност. И Би Би Си предаде напълно заслужен и ласкав отзив за този пръв пробив на българската следвоенна живопис в хаотичното изобилие на лондонската художествена хроника."
Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги Стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка.

От 60-те години на 20 век до смъртта си художникът работи върху цикъла "Космически рисунки". Първата му изложба в 1964 г. е забранена, но след това той има поредица представяния у нас и в чужбина. Изкуството му е показвано в галерии в Париж, Берлин, Лондон, Женева, Сидни, София и т.н. Анализаторите на тези изложби търсят аналогии с Хенри Мур, Де Кирико, Кандински, Дюфи, с конструктивизма и прочие. В известен смисъл В. Иванов получава популярност и признание, каквито малко български художници имат. И все пак Васил Иванов си отива самотен и неудовлетворен. Защото този художник, който е и дъновист, демократ, музикант, изконно носи в себе си стремежа към драмата. Той не се задоволява с първоначалните си успехи. Той не се задоволява и с нетрайните признания. Той търси "безпределността на Битието" чрез изкуството и достига до метафорите на Космоса. Мистиката го разкъсва и затова той, който е дъновист, се чувства и войник, той, който е самотник, иска да бъде в общество. В крайна сметка щастието, което бленува, по собствените му думи остава извън формите, които познава. Така тази драматична, но кротка личност, се явява не само отрицателка на тенденциите в изкуството, които съществуват у нас, но и на познатите политически схеми, и неволно попада под валяка на митотворчеството и на идеологията. Посмъртно попада и под тежестта на незнанието. На негово име бе наречен клуб "Фантасти" Националния клуб на художниците-фантасти, развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България. Има филм за него, показван в Триест.

Самостоятелни изложби през 1955, 1956, 1957, 1958, 1961, 1965, 1966 и 1967 г. в София. В различни текстове има несъответствия в датировката на тези изложби. Една от тях е първата с цикъл космически рисунки, която е свалена непосредствено преди откриването – по спомени на Теньо Стоянов годината е 1963, но в други материали се посочва 1964 г. или 1965 г.

. Изложби във Варшава – 1957, 1966 г.
. Изложби в Лондон – 1962, 1968 г.
. Изложби в 20 града в Полша – от 1968 до 1971 г.
. Изложба в Женева – 1971 г.

Престой в Париж по покана на пианиста Юрий Буков, при когото живее - от 1971 до 1974 г.

Изложби в Париж – 1972, 1974 г.

Васил Иванов се завръща в България и умира в София на 04 април 1975 г. (датата е посочена в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, но в някои текстове тя е 04, а в други 06 юни 1975 г.)

Освен в горепосочените градове изложби на Васил Иванов са организирани в Бейрут, Будапеща, Източен и Западен Берлин, Краков, Лайпциг, Мелбърн, Ньой, Сидней и др.

Някои от посмъртно състоялите се изложби на Васил Иванов са:
. 1986 г.- открита на 21 януари в СБХ на „Шипка” 6, София - в експозицията са показани живопис и рисунки – организатори са СБХ и Комитет за култура.
. 1994 г. – в галерия „Витоша” и галерия „Александър”, София – творби от частни колекции.
. 2009 г. – 100 години от рождението на художника – галерия „Лоран”, София – творби от частни колекции – куратори Мария Колушева и Лаврен Петров
. 2009 г. - от 17 ноември до 12 декември – „Скитникът между звездите” (по идея на Камен Костов) – посветена на 100-годишнината от рождението на художника – СБХ „Шипка” 6, етаж 2, организирана от СБХ с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Общество Бяло Братство – куратор Любен Генов.

[Редактирай]