Иван Милев (1897- 1927) е български художник, живописец, график и сценограф, известен е като "мъжа от петолевката", защото неговият лик е изобразен върху банкнота от 5 лв.

Иван Милев е живописният враг на академизма в изкуството и на сухото музейно отношение към българския бит. Душата му е подвластна на българските приказки и легенди, чиито герои облича в блясъка и разкоша на византийските одежди. Мнозина считат Иван Милев за „най-българския художник”, защото през целия си живот решава проблема за новото национално  изкуство. Живописта и сценографията му са стремеж за модерен и чисто български стил, създаден с нови пластични средства. Портретът на Иван Милев е изобразен върху 5-левова банкнота, емисия от 1999 г.

Иван МИЛЕВ Лалев е роден на 19 февруари 1897в Казанлък. Починал е 25 януари 1927 в София от испанския грип „инфлуенца” няколко седмици преди да навърши 30 години.
Детството и младостта на Иван Милев минават в крайна бедност и мизерия. Обсебен от мечтата си да учи живопис, той пести всяка стотинка и дори вече като учител не смее да си купи обувки, а ходи с налъми. Предпочита да продава зарзават на улицата, отколкото да рисува халтури. Съвременниците му от Казанлък разказват как милионерът Папазов – един от богатите розотърговци – го преследва дълго време с молба да нарисува портрет на съпругата му. "Абе ти си болен от охтика, давам ти един милион да нарисуваш жена ми и с тези пари да отидеш да се лекуваш" – предлага богаташът. А художникът отвръща: "Аз жена ти няма да нарисувам, защото е дебела, грозна и с мустаци!" (Йорданка Трополова - "Русокъдрият създател на чудеса")

Едва 16-годишен открива самостоятелна изложба в Габрово. Създава декори за читалище "Искра" в Казанлък (1917). Учителствува в с. Горски извор, Хасковски окр. Преди да постъпи в академията, урежда своя изложба в София (1920). Като студент сътрудничи с рисунки и карикатури във вестник " Червен смях" (1919-1923). През 1923 г. посещава Цариград, Атина, Корфу, Неапол, Рим, Флоренция, Венеция. Завършва Държавната художествена академия специалност Декорация с отличен за дипломната си композиция "Париж" през 1925 г. Същата година за творбата си "Крали Марко" получава Държавна награда за изкуство.
Третата му самостоятелна изложба е в Трьпковата галерия.
Наумова и през следващата година (1926) се ражда единствената му дъщеря Мария. На 25 януари 1927г. художникът умира внезапно от инфлуенца – само три седмици преди да навърши тридесет.

Произведения:
"Триптих Мъглижкият манастир" (1924, гваш), "Гъдулар" (1924, акварел), "Селска мадона" (1925, акварел), "Овча¬ри" (1926, туш), "Зимна приказка" (1925, темпера), "Танц" (1924, акварел).

Претворява с високо майсторство образите от бълг. епос, отразява борбите на народа след войните от началото на века и погрома на Септемврийско то въ¬стание 1923 ("Септември 1923" - 1925).

Иван Милев работи в различни жанрове на живописта - фигуралната композиция, пейза¬жа и портрета: "Изкуството и тръненият венец" (1922)" "Обручение" (1923), "Змейово либе" (1923), "Крали Марко"

Ив. Милев .. ,Нашите майки все в черно ходят" (1926
(1925), "За сърцата що се любят" (1926), "Нашите майки все в черно ходят" (1926), "Слънчова женитба" (1925), "Задушница" (1925), "Разпятие" (1925), "Портрет на Анна Каменова" (1925), "Бежанци" (1926), "Полска мадона" (1926), "Облаци пътници", "Родопска стадо", "Болен лежи млад Стоян", "Просекиня", "Пиета", "Сватба", "Селска мадона" - всички от 1925. С.

Сценография:

Иван Милев създава нова сценографска стилисти¬ка в българския театър и рязко се противопоставя на академичната конюнктура. Вдъхновен от виенския сецесион (Климт, Шиле) и руския приказно-декоративен стил. Сценографските декори и костюми на Иван Милев са всъщност живописни решения. Първите си оформле¬ния прави за "Театър--Студия": "Възне¬сението на Ханеле" от Г. Хауптман (1923), "Вечеря на гаврите" от С. Бенели (1924, заедно с Ив. Пенков), в които се чувству¬ват влиянията на символизма. Ярки сценографски решения на Милев в Народния театър в сътрудничество с Ив. Пенков са към "Принцеса Турандот" по Гоци, (1924), и "Тоз, който получава плесници" от Л. Андреев. Индивидуалният стил на М. като театрален декоратор е принос в разви¬тието на европейския сценографски стил "Руски балети". Внася подчертано национално звучене (конкурсен проект за "Змейова сватба" П. Тодоров за Нар. театър, нереализиран, 1924). Последната сценография на Иван Милев е към "Сън в лятна нощ" от Шекспир в Народ¬ния театър (1927).

Сирак Скитник пише след неговата смърт: "През земята ни мина болярин – богат, самонадеян и смел. Тежко имане носеше той, наследено от далечни, забравени прадеди – девет ковани сандъка с одежди, везани със злато и слънце, девет чемширови ракли с нанизи, топени в баграта на първата дъга, една златокована ръка, една жадна душа, живяла някога в дъното на коралово море, и едно неспокойно сърце... – тъй би трябвало да почва приказката за Иван Милев..."

Източници:

Йорданка Трополова, "Русокъдрият създател на чудеса"

Ружа Маринска

[Редактирай]