Александър МИЛЕНКОВ /1882- 1971/ е сценограф и живописец.
Александър Миленков е първият български професионален сценограф и първият сценичен декоратор на Народния театър "Иван Вазов" /1882-1971/.
Александър Миленков има перфектно чувство за пространство и създава дълбочина и триизмерност в своите декори. Оформил е над 350 постановки (драми, опери, оперети и др.)
Александър МИЛЕНКОВ Фурнаджиев е роден на 19 януари 1882 в Самоков. Починал е на 3 януари 1971, София.
Завършва (1901) общия курс на Рисувалното училище в София при Петко Клисуров и Иван Ангелов. Специализира (1901-1906) стенопис и театрална декорация в Мюнхен /при проф. Ханс Фрам/.
Сценограф¬ската си дейност започва в Столичната драматическа трупа "Сълза и смях", за която след преименуването и в Български народен театър прави оформлението на последната картина на "Венецианския търговец" от Шекспир (1906). Създава цялостното оформление за откриването на новопостроената сграда на Народния театър в София.
Прави сценографски оформления за "Към пропаст" - Ив. Вазов (1907), "Първите" (1908) и "Змейова сватба" (1910) - П. Ю. Тодоров, "Вишнева градина" и "Три сестри" - А. П. Чехов (1910) за Народния театър. Създава декори за Народната опера - ,,Аида", "Трубадур" - Дж. Верди (1914), "Гергана" - маестро Георги Атанасов (1917), и др. По-късно той рисува декорите за "Фру Ингер от Естрот" - Х. Ибсен (1926), "Панаир в Стародол" - Д. Шишманов (1930), "От ума си тегли" А. С. Грибоедов (1946), "Иван Сусанин" - М. Н. Глинка (1951), и много други - оформя близо 370 драми, опери, оперети и детски пиеси от бълг., рус., съ- ветски и западноевропейски автори.
В началото на кариерата си Александър Миленков се стреми към пълна достоверност в своите костюми и декори. Създава комплекти от декорация из цялата страна.
Александър Миленков рисува пейзажи: "Пейзаж от Рила", "Есенна гора", "Пейзаж от Злати¬ца", "Пейзаж от Тетевен" и на¬тюрморти ("Бодили"). Реди пет самостоятелни изложби и участва редовно в Общите художествени изложби.
Награди: Димитровска награда (1951).
Орден "Народна репуб¬лика България" - II ст. (1959), "Червено знаме на труда" (1959), "Кирил и Мето¬дий" - 1 ст. (1963).
Източници: Енциклопедия на българските изобразителни изкуства, БАН