Данаил Дечев /1891-1962/ e български художник,  живописец, пейзажист.

Данаил Дечев е поетът на българската пейзажна живопис. Той разширява границите на понятието „пейзаж” в родното изкуство. През целия си живот рисува нашата природа – Родопите, Стара Планина, Черноморския бряг, Тракия и Лудогорието. Пезажите му се разделят от изкуствоведите на два основни етапа – драматичен /ранен/ и лиричен /късен/, изпълнен с финес, въздушна лекота, прозрачни сенки и полутонове.

Данаил ДЕЧЕВ Недев е роден на 20 март 1891 в Разград. Данаил Дечев няма академично образование – той завършва Промишлено текстилно училище в Сливен. Може би благодарение на това той успява да разшири рамките на понятието „пейзаж” в българското изкуство, създавайки разгърнати панорамни картини и композиции на фона на пейзаж.
От 1919 до 1939 живее в Пловдив, а след 1939 - в София, но в действителност рядко се задържа на едно място, тъй като обикаля страната и рисува. Открива Първата си самостоятелна изложба в София през 1933 г.
През 1958 г. е организирана юбилейна изложба на Данаил Дечев. На 1 януари 1962 г. художникът е повален от парализа. Умира на 5 август 1962 г. в София

В първия етап от творчеството си Данил Дечев създава драматични пейзажи в смели цветови комбинации и усещане за неспокойното настроение на природата. След 40-те на миналия век художникът успокоява своята живопис и природните му картини са напоени с мъдрост и тишина, които постига с по-светла цветова гама и прозрачни сенки.
Данаил Дечев притежава качество, което липсва на повечето български художници – европейски естетически вкус. Българската природа в неговите пейзажи напуска средностатистическата гледка тип Балкантурист, характерна дори за най-талантливите ни живописци. Данаил Дечев е сред малцината наши художници, постигнали успех на биеналето във Венеция (1946 и 1948). Участва също така в Четвъртата международна изложба в Делхи (1960), в изложения и експозиции в Париж, Багдад, Прага, Анкара, Атина, Стокхолм и др.
Прави над 30 самостоятелни изложби у нас и в чужбина - Варшаава, Прага, Берлин, Будапеща.
След 1921 редовно участва в изложбите на Дружеството на южнобългарските художници, от 1926 излага във всички Общи художествени изложби.

Разделя пейзажите в цикли, сред които най-известни са:
Тракийски цикъл - "Асеновград" (1938, 1939), "Асеновградски старини"1938), "Пловдив" (1932, 1938, 1939), Из Родопите" (1939), "Тракийски пейзаж" (1936, 1938, 1961), "Пред пастирската врата" (1941);

Карловски цикъл,

Морски цикъл - "Къща от Созопол" (1946), "Есен на море" (1947), „Созопол" (1947), "Балчик" (1956); Софийски цикъл - "Край Княжево" (1955, 1956), "Пролет край София" (1946), "Пролет в Княжево (1958), "Старият орех" (1959), Из Лудогорието" (1952, 1953) и др.

Творби от Данаил Дечев притежават НХГ, СГХГ, градските галерии в Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Добрич, Смолян, Казанлък, Карлово. Голяма част от неговите картини са в колекцията на Боян Радев и други сбирки в България и чужбина.
Награден с ордените "Народна република България" - III ст. (1959) и 1 ст. (1961), "Кирил и Методий" , Лауреат на Димитровска награда (1952).
Посмъртно през 1969 г. е удостоен със званието “Народен художник”.
През 1971 г. е организирана втора юбилейна изложба в негова чест.
През 2007 столичната галерия „Ракурси” показа изложба с 22 платна на Данаил Дечев от колекцията на Боян Радев по случай 115 години от рождението на художника.

Източници: Атанас Божков „Данаил Дечев”, 1955
 

[Редактирай]