Васил Стоянов Захариев е български график, изкуствовед, считан за основоположник на българската графика.

Роден е на през 1895 г., в гр. Самоков. През 1911 г. постъпва (1911) в Художественото индустриално училище (София) и след едно голямо прекъсване за участие във войните (1912-1913 и 1915-1918) завършва (1919 г.) при проф. Цено Тодоров и проф. Харалампи Тачев.

За кратко време (1921) е учител в Самоков, после специализира (1922-1924) в Държавната академия за графически изкуства и украса на книгата в Лайпциг при проф. А. Колб и проф. Х. Мюлер. От 1924 г. е преподавател, от 1929 г. извънреден професор, а от 1934 г. - редовен професор по графика и декоративно изкуство в Художествената академия, на която е директор (1939-1943). Работи и в БАН - Института за изобразителни изкуства, където е ръководител на секция по приложни изкуства (1959- 1961) и професор (1962). Захариев участва активно в художествения живот на страната, членува в Дружество "Съвременно изкуство", Дружество "Родно изкуство", на което е председател, Дружество на независимите художници.

През 1920 г. осъществява в София своята първа изложба, на която показва различни живописни и графични творби. След специализацията в Германия (1922-1924), където изучава основно графичните техники, той се насочва към творчество в областта на графиката и през 20-те години формира своя стил в духа на националната традиция, но със съвременно виждане и майсторство. Първите му успехи в характерния за него стил, са: "Земенският манастир" (1925, трицветна, гравюра на дърво) и "Базиликата "Св. София" (1925, гравюра на дърво), след което следват творбите му: "Селска църква" (1926, темлера), "Старинна самоковска къща" (1927, двуцветна гравюра на дърво), "Зима" (1930, цветно мецотинто), "Троянският манастир" (1930, цветна гравюра), "Малинарки" (1932, гравюра на дърво), "Дряновският манастир" (1935, литография), "Маринчо Бимбелов-Страшният".(1935,цветна гравюра на дърво), "Иван Николов - Образописец" (1936, портрет - цветна гравюра на дърво), "Иван Рилски" (1946, гравюра на линолеум), "Боянската църква" (1950, цветна гравюра на дърво), "Майки" (1970, гравюра на дърво), "Голгота 1915 - 1918" (1970, цветна гравюра на дърво) и мн. др., с които той се утвърждава като един от най-добрите български графици.

Голяма дейиост развива и в областта на приложната графика - екслибриса, оформяне и подвързия на книги, художествени адреси, пощенски марки, банкноти и др., в които вмъква народни декоративни елементи.

Захариев участва в почти всички ОХИ, в изложби на дружество "Родно изкуство", но особено голямо е участието му в много международни общи и графични изложби в чужбина: Загреб (1927), Венеция (1928, 1942), Варшава (1929, 1936), Лос Анжелос (1934), Чикаго (1937), Париж (19З7), Ню Йорк (1938), Атииа (1940), Берлин (1941-1942), Будапеща(1934), Прага (1947), Лугано (1954), Любляна ([955), Лондон (1955, 1965), Москва (1958), Сан Паоло (1963) и др.

Едновременно с творческата и педагогическата си дейност Захариев се занимава и с научноизследователска работа, дори има периоди (1937-1948), когато той се отдава на изкуствоведческа дейност. В проучванията си проявява особен интерес към изкуството от Българското възраждане, приложните изкуства и по-специално илюстрацията и украсата на книгата.
По-важни публикации: За графичните изкуства, в юбилейния годишник на Художествената академия 1896-1926 г.; Българското изкуство в следосвободителната епоха, в юбилейния албум Полувековна България, 1929 г.; Орнаментната украса на Радомировия псалтир в библиотеката на Зографския манастир, Родина, 1939 г.; Захарий Зограф, 1957 г.; Стара българска живопис, 1960 г. (с К. Кръстев); Годишнини, свързани с развитието на българското възрожденско изобразително изкуство, Изв. на ИИИ, У, 1962 г.; Стенописите на Захарий Зограф в Троянския манастир, в юб. сб. на град Троян, 1968 г.; Взаимно сътрудннчество между балканските народи в областта на изобразителните изкуства през XVIII и XIX в., Изв. на ИИИ, 1969; Станислав Доспевски, с., 1971 г.

Като педагог той дава солидни познания по графическите техники и творческа насока в духа на реализма.

Захариев е носител на много награди: За графични изкуства от МНП (1936 г.), Сребърен медал за изкуство на Международното изложение в Париж (1937 г.), награда "Кирил и Методий" за изкуство от БАН (1941 г.), орден "Кирил и Методий" - I ст. (1965 и 1970), орден "Червено знаме на труда" (1970 г.) и др.

[Редактирай]