Зоя Паприкова е български художник, живописец.

Тя е автор със силно живописно чувство и талант, оценен високо през 30-те години на миналия век в световната столица на изкуствата - Париж. Макар името й да не широко разпространено у нас, картините й винаги вълнуват публиката и колекционерите.

Зоя Стефанова Паприкова е родена на 5 декември 1902. Починала е на 30 май 1951. София. В продължение на 3 години (1921-1923) следва Живопис в Художествената академия, София, при проф. Никола Маринов, след това заминава за Флоренция, където завършва (1926) при проф. Феличе Карена. Рисува пейзаж, натюрморт, портрет, голо тяло.
Превръща цвета в главна сила и чрез него изгражда обемите и атмосферата в картините си, придава индивидуалност на всеки предмет.

През 1937 г. получава Златен медал на Световното изложение в Париж.
От 1932 участвува в ОХИ, в изложби на жените-художнички, в изложби в чужбина; урежда самостоятелни изложби в София (1938, 1947).
По-известни творби: "Портрет на млада жена" (1937), "Интериор" (ок. 1936), "Пейзаж" (ок. 1936, СГХГ), "Натюрморт" (ок. 1940), "Портрет на Енка" (1940), "Жътва" (1942, НХГ), "Дамски портрет", "Автопортрет", цикъл "Пейзажи от покрайнините на София"; "Подуяне" (1939), "Квартал Хаджи Димитър" (1946), "Край София" (1947) и др., "Натюрморт" (ок. 1946), "Голо тяло" (ок. 1946), "Седнала жена" (ок. 1947, НХГ). 
 

Виж още Жени рисуват голи жени

[Редактирай]