Евгени ПОПТОШЕВ (1907-1974) е български художник, живописец.

Евгени Поптошев е известен като най-вече като изящен портретист и автор на силни композиции си на историческа тематика. Създава впечатляващи женски голи тела разположени сред природата. Той е един от шестимата художници от рода ПОПТОШЕВИ. Съпруг е на Рада и баща на Людмила Поптошеви.

Евгени Тодоров ПОПТОШЕВ е роден на 23 май 1907 в Самоков. Починал е на 5 март 1974 в София. Баща му Тодор Стоянов Поптошев е завършил инженерство в Сорбоната и по онова време е планирал Самоков. Той също е живописец, музикант,и писател, член на Съюза на българските писатели. Автор е на музиката на песента "Белокаменна чешма". Фамилното име са възприели от дядо му поп Тоше, който в 1860 година се заинатява и чете богослуженията на български вместо на гръцки в София.
Първоначално се насочва към правото учи в продължение на четири години (1925-1928) правни науки в СУ. След това решава да се премести в в Художествената академия, София, където среща своята бъдеща съпруга Рада. Двамата са студенти в класа на Димитър Гюдженов и когато през 1935 г. се дипломират стават учители в Петрич и в Дупница.. В началото на творчеството си създава предимно голи женски тела, разположени сред природна обстановка:. За най-известното от тях "Голо тяло" (1939) съпругата му Рада позира, докато е бременна с дъщеря им – бъдещата художничка Людмила Попотошева. Други подобни произведения са: "Лято" – изобразяващо 3 голи жени под дървета (1942), "Безгрижие" (1942). Създава интимно психологични портрети: "Автопортрет" (1937, НХГ), "Портрет на Р. П." (1935), "Портрет на бащата на художника" (1947), "Портрет на проф. Хр. Обрешков" (1947), "Портрет на жената на художника" (1947).
Той е единт от майсторите на най-трудния жанр в портрета – детското лице: "Детето на художника" (1943, СГХГ), "Дъщеря ми" (1947З) В екип със съпругата си Рада Поптошева пресъздават детските занимания и игри: "Ре¬дактори" (1954, СГХГ), "Футболисти" (1956, Министерски съвет). От 1953 работи в Студиото на военните художници и създава серия картини на историко-революционна тематика: "Боят при Клокотница" (1947, ХГ, Пловдив), "Владайското въстание 1918" (1956, Военноисторически музей, София) "Легията на Раковски" (1955, Военноисторически музей), "На парахода Радецки" (1966), "Четене на позив - 1918" (1967), "Позив" (1973, Музей на българо-съветската дружба), "Пред Ихтиман" (1973), "Клетвата на Левски" (1973), "Въстание в Смолянско" (1972, ХГ, Смолян) и др.
Създава многофигурни композиции на спортна тематика: "Колоездачи" (1965), "Крос" (1965), "Финал" (1965).
Пейзажи: "Вечерен пейзаж от София" (1943), "Площад Бански" (1943, Музей за история на София), "Зимен индустриален пейзаж" (1947), "Пейзаж от Созопол" (1965, ХГ, Кърджали), "Жътва" (1965, Военноисторически музей).
Занимава се с приложна графика - рисунки за вестници, илюстрации на книги, плакати, оформяне на празнични манифестации.
От 1933 участвува в почти всички охи и колективни изложби в страната и в чужбина: Букурещ, Будапеща, Москва, Делхи и др., урежда самостоятелни изложби в София (1947) и др. градове в страната. Негови творби има в НХГ, СГХГ,  Художествените галерии в Пловдив, Стара Загора, Габрово и др .. Военноисторическия музей в София и др.
 

През 1987 г. в СГХГ е подредена изложба на всички художници от фамилията Поптошеви.

Награден с "Народен орден на труда" - златен (1966), и "Кирил и Методий" - I ст. (1968). 
 

Източници:  К. Кръстев. В памет на Евгени ПОПТОШЕВ. Изкуство, 1974, кн. 4
 

[Редактирай]