Тодор ПЕТРОВ (1919-) е български художник, скулптор и живописец.
 

Развива таланта си в две противополжни посоки – скулптура и живопис. Създава пейзажи, портртеи и композици и някои кулптурни творби.

Тодор ПЕТРОВ Христов е Роден на 26 февруари 1919 в Лом. Първоначално учи (1940-1942) Живопис в Художествената академия при проф. Илия Петров и Скулптура при проф. М. Михайлов, а в крайна сметка завършва завършва при проф. Иван Лазаров.

Създава някои скулптурни творби. "Очакване" - композиция, Бургас (1972). Работи предимно в областта на живописта - пейзаж, портрет, композиция. От 1946 участвува в ОХИ, в изложби в чужбина Москва, Будапеща, Берлин, Букурещ, Есен.

Творби: "Портрет на момиче" (1945), "Наше небе" (1959, НХГ),  Железничарска спирачка" (1967), "Пролет край гара Лом" (1967), "Серафим" (1975, СГХП "Прометей" " (1978), "Спомени в синьо" (1979), "Добруджа" (1980, ХГ, Толбухин).

Работи като художник на сп. "Български курорти" (1959-1971).

Илюстрира книжки за деца: "Цвятко с татко с камион" - Н. Марангозов (1954), "Горска къщичка" - Дора Габе (1955), "Къщичка под снега" - Емилиян Ста¬нев (1955), "Малките спортисти" - Славчо Ангелов (1956), "Зайчето" - Ив. Василев (1957), ,,Пъструшко" - Вл. Зелен горов (1958), "Заювата къща" - М. Василева (1959) и др.

Награден с II награда на СБХ на ОХИ (1960), с II награда от СБХ (1963), III награда от ЦК на ДКМС (1967),

орден "Кирил и Методий" - II ст. (1972) и І ст. (1973).

Източник: Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, БАН

[Редактирай]