Стоян Райнов (1894-1978) е български художник, керамик

Стоян Райнов е един от българските керамици, получили най-голямо признание не само у нас, но и навън. Той е един от създателите на съвременната българска керамика, основана върху нашите художествени традиции. Модернизира, въвежда и открива нови технологии в занаята. Освен керамични произведения създава акварели и рисунки особено търсени от колекционерите.

 Стоян Иванов РАЙНОВ е роден на 28 април 1894 - починал е на 11 януари 1978, София,

Учи (1910-1918) Графично и декоративно изкуство в Художественото индустриално училище, София, при проф. тефан. Иванов, проф. Жеко Спиридонов и проф. Антон Митов; след завършване се записва в Керамичния отдел при проф. Ст. Димитров и като стипендиант продължава да учи художествена керамика в Чехия, Дрезден и Париж. 

Член-основател на Дружеството на художниците-приложници. Бори се за създаване на съвременна българска керамика, базираща се нашите традиции.

Получава много награди от световни изложения. Осъвременява средновековната търновска техника сграфито , заменяйки гравировката на ангобата с емайлови глазури. Комбинира същата техника с художествени глазурни ефекти върху изделия с плоска повърхност. Възстановява ажурната техника от Преслав и Патлейна върху фаянс и изделия на червена глина. Въвежда многоцветната украса с подглазурна декорация на трапезни съдове, медальони и вази. За първи път у нас въвежда техниката и манипулацията с редучни глазури.

 Награден с почетен диплом  на Международна изложба в Брюксел (1930), диплом от Международна изложба в Бари (1930), диплом и златен медал от Международната изложба на изкуството в Париж (1937), диплом от международна изложба в Берлин (1939); ордени "Кирил и Методий" - 1 ст. (1954 и 1963), "Червено знаме на труда" (1964), "НРБ" - II ст. (1969) и 1 ст. (1974). 

Създава декоративно-съдова керамика по случай общонародни тържества, юбилеи, културни събития. През 50-те г. става инициатор и участник за внедряването на художествената керамика в строителството на големи обществени сгради в столицата - ЦУМ, Министерски съвет; ръководи цялостното художествено керамично оформление на Ценmрален универсален магазин (1956). 

 Участва в ОХИ на приложните изкуства, в изложби в чужбина - Брюксел, Прага, Москва, Варшава, Берлин и др.; урежда самостоятелни изложби в София (1928, 1930, 1931, 1935). Като педагог Стоян Райнов организира учебната програма, като отхвърля декорирането на готови фабрично произведени порцеланови изделия с плетенични и шевични орнаменти, като предпочита подглазурната украса. Автор на статията "Пътят на приложните изкуства през осемдесетгодишния живот на ВИИИ "Николай Павлович", Юб. сб. Осемдесет години Художествена академия, С., 1976.
 

Технологически ръководител на керамичната фабрика в с. Слатина, днес кв. на София (1931-1932), директор на Държавното керамична училише (1931-1932). Преподавател (1932-1937), професор (1937-1961) по керамика в Художествената академия, София; декан на Факултета за приложни изкуства (1952-1960).
 

Източници:  Здравко Манолов. Стоян Райнов, 1970.

 

[Редактирай]