Роден на 25 октомври 1881 година в град Малага. Той е първото дете на Хосе Руис  Бласко и Мария Пикасо и Лопес, семейство от средна класа – бащата е художник, който се специализира в рисуването на натуралистични изображения на птици и друг дивеч.

Едва седемгодишен, баща му започва да го обучава рисуване на фигури и маслена живопис. Руис е консервативен художник и учител, който смята, че правилното обучение изисква прилежно копиране на класиците и рисуване на човешкото тяло по гипсови отливки и живи модели. През 1895 година седемгодишната сестра на Пабло, Кончита, умира от дифтерия, което оказва силно въздействие върху него. След този инцидент семейството се мести в Барселона, където Руис получава назначение. Пабло Пикасо харесва този град и по-късно в моменти на носталгия го нарича свой истински дом.

В Барселона Руис убеждава ръководството на училището да допусне сина му до приемен изпит за класа за напреднали. Този процес обикновено отнема на учениците месеци, но тринадесетгодишният Пикасо се справя за една седмица и силно впечатлява изпитната комисия. Той е недисциплиниран ученик, но през този период установява приятелства, които ще му оказват влияние през целия живот. Баща му наема малка стая близо до дома им, така че Пикасо да може да рисува самостоятелно, макар и под негов надзор.

Малко по-късно бащата и чичото на Пикасо решават да го изпратят в Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ в Мадрид, най-престижното училище по изкуства в страната. През 1897 година, шестнадесетгодишен, Пабло Пикасо за пръв път напуска дома и заминава за Мадрид, но начинът на обучение не му харесва и малко по-късно спира да посещава академията. В същото време там той често посещава музея Прадо, където се запознава с работите на Диего Веласкес, Франсиско Гоя и Франсиско Сурбаран. Пикасо силно се възхищава от картините на Ел Греко, елементи от които, като удължените крайници и мистичните лица, са отразени в неговото по-късно творчество.

През 1900 година Пикасо прави своето първо пътуване до Париж, където се сприятелява с Макс Жакоб, който му помага да се запознае с френския език и литература. Двамата живеят заедно в тежко безпаричие, като Пикасо спи през деня и работи през нощта и често се налага да гори картините си, за да се топли.
През първите пет месеца на 1901 година Пикасо е в Мадрид, където започва да издава, заедно със своя приятел, анархиста Франсиско де Асис Солер, списанието „Арте Ховен“, от което излизат пет броя. Солер пише статиите, а Пикасо рисува илюстрации, главно мрачни карикатури, описващи живота на бедните. Първият брой излиза на 31 март 1901 година, като по това време художникът вече е започнал да подписва работите си само с Пикасо, вместо с първоначалното Пабло Руис и Пикасо.

От 1904 г. се мести да живее в Париж. През същата година той среща Фернанд Оливие, млада французойка, която става негова любовница. Тя е изобразена на много от картините му от розовия период.
Синият му период е от 1901 до 1904 година. Той започва със самоубийството на неговия приятел Карлос. Характерното за него е преобладаващата синя гама. Той също така е наситен с композиции на хора от народа, просяци и акробати. В него витае темата на смъртта, старостта, бедността, меланхолията и тъгата.
За преходна картина между синия и розовия период се счита „Момичето с топката“. Преобладават розовите и червени цветове. През тези години той рисува най-вече пътуващи циркови артисти — комедианти, танцьорки и акробати. Макар че сюжетите са по-радостни и по-живи, от платната лъха самота.

Африканският период на Пикасо (1907–1909) започва с две фигури в дясно на картината му Les Demoiselles d'Avignon, които са вдъхновени от африкански артефакти. Формалните идеи, развити през този период влияят директно върху кубисткия период, който следва.
През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма („Госпожиците от Авиньон“)-започва да обръща повече внимание на формите вместо на цветовете, като особено внимание се обръща на геометричните фигури и блокове. По същото време прави множество колажи с хартия, кожа и други естествени материали.
Независимо от субективизма произведенията му са обществено ангажирани, силно емоционални, с израз на гняв и болка срещу насилието - „Герника“ (1937 г.). От 1940 г. се включва в движението за мир (плакат и рисунки „Гълъбът на мира“,1947). Работи графики, скулптури, керамика.

Пабло Пикасо умира на 8 април 1973г. в Моугинс,Франция.
 

[Редактирай]