Николай Дюлгеров
(Кюстендил - България 1901;  Торино 1982)

Николай Дюлгеров е роден на 20 декември 1901 г. в Кюстендил. Като млад се изявява в своя град в колективни иницативи в периода 1915 - 1918 г. Любовта към рисуването се заражда у Николай Дюлгеров, благодарение на заниманията на неговия баща с типография. Това го подтиква да търси изява извън родното си място и да търси артистична реализация. Така през 1920 г. занимава да учи във Виена. През 1922 се усъвършенства в Neue Schule fur Kunst в Дрезден, а година по-късно и в Bauhaus di Walter Gropius във Ваймар. Там се запознава с Шлемер и Баумайстер, има по-близки контакти с Йохан Итен (или Итън). На всички тези места представя свои творби на изложби, съвмество с други автори.
В София през 1924 г. представя своя изложба - в Националната художествена галерия. През 1926 година пристига в Италия и през 1932 г. се дипломира във Висшето училище по архитектура, сега Академия "Албертина" в Торино. Запознава се с Луиджи Коломбо Филиа и се присъединява веднага към Торинската група, която Филиа и Уго Поцо са създали през 1923 г. Представя се заедно с Енрико Алиманди, Фарфа, Филиа, със склуптура Мино Росо, с архитект Алберто Сарторис и други приятели на важни изложби в Торино, Липсиа, Париж, Флоренция, Барселона, Мантова и на биеналетата във Венеция между 1928 и 1942 г. Освен с живопистта, той се превръща в твърде важна фигура и сред плакатистите, а и с дизайнерските си идеи за рекламни графики. Участва в редица големи изложби, една от които е Националната експозиция през 1928 г. Там сред плакатистите изпъква с идеите си и с 24-метров плакат, който е наречен "Футуризъм".
Творческият му дух провокира и неговата активност на архитект - става дизайнер на мебели, както и на различни по-дребни неща, които изпъкват с рационалност. Неговите проекти за офиси са публикувани с най-големите списания за обжавеждане, като например "Casa Bella", в буквален превод е "Хубава къща", "Citta Nuova", в превод "Нов град". Съвместно с Филиа реализира футуристичен проект от алуминий за таверна в Торино, който е приет с възхищение в Италия и в чужбина. В духа на футуризма на проекта заведението въвежда и нестандартни ястия и наименования, сред които пиле ФИАТ. През 1933 г. реализира още нещо нестандартно - дом "Мацоти". Хармонията, духа на уют, постигнати чрез керамика и голямо огнище, отново са забелязани и оценено по достойнство от специалистите.
След войната продължава да живее в Торино и приоритет за него е работата му като архитект. Не изоставя и живописта обаче и опитва да работи с нови материали, включително и пластични, с които придава нова светлина на творбите си. Изявява се в много самостоятелни и колективни изложби и печели награди и медали. След смъртта му на 9 юни 1982 г. в Торино неговите работи са най-търсените за големите национални изложби в Италия и чужбина, посветени на футуризма. Последната - в музея "Пушкин" в Москва през лятото на 2008 г., наречена "Футуризъм Италия - Русия, една радикална революция
 

[Редактирай]