Академик Иван Лазаров е български художник, скулптор
Творчеството на Иван Лазаров е силно и поетично, вдъхновено от нашите резбари, посветено на българския дух преди 9 септември 1944. Съчетава традициите с модерния лаконизъм на изображението и издига нивото на националния образ.
Иван Стефанов Лазаров е роден на 2 октомври 1889 година в Карлово. През 1912 г. завършва Скулптура в Държавното художествено училище при професор Жеко Спиридонов. След това специализира в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен и в Художествената академия в Дрезден, като стипендиант на Министерството на просвещението.
През 1919 г. става учител по рисуване в София, а по-късно и преподавател по скулптура в Държавната художествена академия
Първата му изложба е през 1913 г. в София.
Между 1920 и 1926 Лазаров се интересува от израза на емоциите – „Плачещи жени”, „Три тъжни момичета”, „Смеещи се селянки”, „Тъга”.
В произведенията му от това време се проявяват национални черти и декоративно третиране на формата, търси българския тип в композициите си и това става характерна черта на неговото изкуство. Произведения в този дух са „Еснафи”, „Глава на селянка”, „Глава на работник от Перник”, „Средногорка”, „Мома от Кюстендилско”.
Създава портрети на дейци от Възраждането: „Георги Сава Раковски”, „Петър Берон”.
Една от най-известните творби, създадени от Лазаров е „Скърбящата жена” на гроба на Яворов, както и паметника на поета Димчо Дебелянов в Копривщица. Това е сред първите случаи в българската скулптура, когато образът на поета не е негов портрет, а синтез на поезията му – пресъздаден чрез образа на чакащата майка.
С времето творбите на Лазаров стават все по-въздействащи и опростени, с лаконични форми и отчетлив ритъм.
В скулптури от печена глина разкрива впечатленията си от Света гора: „Нощно бдение” (1929), „Лодкари от Зограф” (1929).
Прави много обществени поръчки – „Темида” – за Съдебната палата в Кюстендил, релеф за Самоков, читалищна сграда, композиция за Ветеринарния институт в Стара Загора и др. През 1942-1943 създава цикъл от дърво и печена глина за народния герой Крали Марко.
Иван Лазаров е важен и като теоретик, пише статии за скулптурата, голото тяло в изкуството, както и пътеписи за Света Гора, за павилиьоните на Венецианското биенале и пр.
През 1949 основава Института за изкуствознание при БАН и е негов директор до края на живота си.
През 1980 г. в София е направена негова юбилейна изложба послучай 90 години от рождението му.
Негови творби притежават музеите в Прага, Атина, Виена, НХГ и много от градските галерии у нас.
 

[Редактирай]