Димитър Гюдженов е български художник, живописец.

Димитър Гюдженов е известен преди всичко със своите исторически и батални картини, основополжник е на българската батална живопис.

Димитър Атанасов Гюдженов е роден на 26 януари 1891 в Стара Загора. Починал е на 25 август 1979 в София. Записва живопис в Художественото индустриално училище в София при проф. Цено Тодоров. През 1913-14 следва в Националното училище за изящни изкуства в Париж при проф. Ф. Кормон. Връща се тук и завършва при Цено Тодоров през 1915.

Първата му работа като художник е като военен автор при щаба на 8-ма Турджанска дивизия, а по-късно при щаба на армията. Обикаля всички фронтове и създава първите батални картини. Интересува от живота на войниците. Най-значителните му произведения от този период са "Обоз на път" 1916, "През морава" 1917, "Вълчи ями" 1918. Тези картини са различни от официалната по това време шовинистична живопис, защото се интересуват от съдбата на войника от двете страни на фронтовата линия.

През 1925 основната линия в творчеството му става историческата, а не баталната сцена. В историческите, за разлика от баталните картини, Димитър Гюдженов следва нашата традиция в този жанр.

Димитър Гюдженов работи като преподавател в Художествената академия от 1923 до 1925.

Най-известните произведения на Гюдженов са: "Хан Кубрат и синовете му", (1926, НХГ), "Цар Симеон" 1927, НХГ, "Цар Борис приема в Пресла Климента" (1934), изпълнени в традиционен академичен стил.

Макар и известен с изторическите си картини, Димитър Гюдженов оставя и много битови композиции, портрети, пейзажи. 

Създава стенописи за църкви и икони за църкви из цяла България. Между 1933 и 1945 работи като художник при щаба на войската.

Един от основателите на  Дружеството на южнобългарските художници, той участва редовно в изложбите на организацията. Освено това членува и се включва в изложбите на Дружеството "Съвременно изуство", Дружеството на художниците в България, днес СБХ, чийто председател е от 1931 до1941.

Участва в колективни представяния на българското изкуство в Берлин, Прага, Виена, Ню Йорк.

След 9 септември 1944 продължава да рисува исторически платна като включва по-нови теми. "Ботевата чета слиза на българския бряг при Козлодуй", "Първият брой на работнически вестник" - Музей на революционното движение, "Боят при Драва-Соболич", "Посрещане на ген. Гурко в София".

Награди: Орден "Кирил и Методий" І степен

Сребърен Народен орден на труда

Димитровска награда

[Редактирай]