Димитър Добрович е български художник, живописец.
Димитър Добрович е смятан за първият български светски художник. Прекарва по-голямата част от живота си в чужбина, предимно Италия, поради което се освобождава лесно от нашата традиция и създава редица шедьоври. Създава някои от първите светски портрети.Открива стереофотографията, чрез която прави копия на произведения на италиански художници и ги показва за първи път в България.
Пълното име на Димитър Добрович е Димитър Георгиев Добрев Пехливанов. Роден е през 1816 в Сливен, починал е на 16 март 1905 в Сливен. Напуска България през 1834. Учи в Цариград и Атина, след товаследва в Художественото техническо училище, Атина (1840) при италианския проф. Р. Чеколи. През 1848 заминава за Рим, където завършва Римската художествена академия през 1853.
Участва в революционното движение на Гарибалди. Рисува битови творби из живота на италианските селяни. "Предачка", "Италианска селянка", "Италианска селянка с делва"... Създава множество портрети - "Жената Р. Чеколи", "Георги Миркович", "Портрет на момиче".
Негов автопортрет (ок. 1875-1880, НХГ) се смята за едно от най-ценните произведения на българската възрожденска живопис.
Пръв от българските художници Добрович скъсва с иконописта и слага началото на възрожденската живопис у нас. Постига големи успехи в областта на портрета. През 1893 се завръща в България и прави самостоятелна изложба в София. Там излага копия на италиански творби, направени по метода на стереофотографията.
Участва във Втората и Третата ОХИ на Дружеството за поддържане на изкуството в България.
Негови творби се намират в НХГ и художествените галерии в Сливен, Пловдив, Враца.
Източници: БАН.