Станислав Доспевски е български художник, живописец, един от основополжниците на академичната и светската живопис у нас.

Станислав Доспевски е забележителен дух и творец, прекосил света, за да изучи новото изкуство и да се върне и да го преподава в родината си. Умира в турски затвор след дръзка дейност в полза на Априлското въстание и Руско-турската освободителна война през 1878. Един от основоположниците на нашата академична и светска живопис.

Станислав (с рождено име Зафир Димитров) Доспевски е роден на 3 декември 1823 в Самоков. Починал е на 8 януари 1978 в Цариград.
Изучава живописта чиракувайки при баща си Димитър Зограф при изписването на църквите заедно с по-малките си братя Никола, Захарий и Иван Доспевски (всички те също художници).
Заедно с баща си работи по някои от стенописите на Рилския манастир.
През 1851 заминава за Русия, за да изучава академичната живопис, тъй като иконописта незадоволява вътрешните му потребности да изрази света и емоциите, които го вълнуват. Учи Живопис, Скулптура и Архитектура в Москва, където е награден за висок успех и старание. През 1853 учи в Петербургската художествена академия, където негови учители са Ф. Бруни и П. Басин. Заменя името си Зафир със славянското Станислав и взема за фамилилия Доспевски на името на с. Доспей, откъдето произхождат прадедите му.
През 1857 завършва със сребърен медал като „некласен художник-живописец”.
Връща се в България и се установява в Самоков, където се занимава с археология и нумизматика. 

Пише си активно с учителя си Ф. Бруни и с руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров. В горещите писма той разкрива своята жажда да се откъсне от иконописта и да се занимава с историческа живопис.

Приема руско поданство през 1860. Премества се в Пазраджик през 1964. Рисува 12 големи икони за църквата "Св. Богородица" в Ново село при Щип, които ссмята за собствения си връх в този жанр.

Рисува още икони за църкви в Пловдв, Пазарджик, Преображенски манастир, Тулча, Цариград, София - за старата църква "Св. Неделя". Рисува постоянно образите на Кирил и Методий. Въвежда нови образи и композиции в иконите си, влага реализъм и възрожденски разбирания в тях. Негови творби са запазени в много църкви в Пазарджишки окръг.

 Най-после има собствено ателие за работа, където създава редица академични портрети - на баща си и братята си, на Найден Геров, на сестра си Домника Ламбрева (ок. 1850), който определя като особено добър.

Станслав Доспевскси е ценен не само като художник, но и като човек, взел дейно участие в национално освободителното движение, поддържал духа на българина в последните години от робството.

Той поддържа връзка с Васил Левски, П. Бонев, ангел Кънчев, Димитър Общи. Пише в "Московсие ведомости" за проблемите между българи и турци. Приютява бежанци, осведомява Найден Геров за истории около потушаването на априлското въстание. Заподозрян от турците, той е арестуван през 1877 е арестуван и затворен в Пловдив, откъдето окован във вериги е закаран в Цариград в затвора Мехтерхане, където умира от тиф.

Трупът му е намерен и разпознат сред телата на 180 зверски убити от турците българи.

Светските му портрети са лирични и психологични.

В Пазарджик къщата му е превърната в музей , носещ неговото име. Негови картини има и в НХГ.

[Редактирай]