Дечко Узунов е български художник, живописец.

Роден е през 1899 в гр.Казанлък,там е първо ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Когато общият курс на подготовка завършва през 1922 г. Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен на специализация при проф. Карл фон Маар. Под негово влияние двамата млади художници изучават  Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.

При завръщането си в България, завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката — Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен — от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев.

Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.

Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племеника: скулпторката Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графѝка Христо Нейков и художника (график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са преките наследници на Узунов и даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък.

Творчество

Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство — както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книгата, сценография, декоративна монументална живопис. Работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.

Рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“,във фоайето на Хотел Казанлък ,като дар за своите съграждани , в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.

Илюстрира множество книги, сред които такива на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.

По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.

Обществена дейност и награди

Разнообразната творческа дейност на Дечко Узунов е съчетана и с голяма по мащаб обществена дейност.

През 1925 г. той се явява един от член-съоснователите на дружеството „Родно изкуство“. Член на „Ротари клуб“ от 1935 г. Председателства Съюза на дружествата на жудожниците в България между 1939 и 1940 г, както и Съюза на българските художници между 1965 и 1969 г.

През 1966 г. е народен представител в Третото народно събрание на НР България. От 1973 г. е действителен член на БАН.

През 1973, 1976 и 1979 г. става последователно вицепрезидент, президент и почетен президент на Международната асоциация за пластични изкуства. През 1976 г. е поканен за почетен член на Мексиканската академия на изкуствата, а през 1983 г. — на Руската академия на изкуствата.

Дечко Узунов е носител на десетки награди и отличия, сред които някои от по-значимите са:

* 1937 — сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Методий,
* 1946 — награда от румънския крал Михай с румънски кръст за изкуство,
* 1961 — орден „Народна република България“ — I степен,
* 1962 — Димитровска награда за постижения в изкуството,
* 1963 — звание „заслужил художник“,
* 1967 — звание „герой на социалистическия труд“,
* 1979 — орден за литература и изкуство на Министерството на културата на Франция.
 

"... Историята на изкуството познава автори, които изчерпват артистичните си възможности предимно с блясъка на изпълнението, резултат по-скоро на ловкостта и сръчността на ръката, отколкото на неповторимата чувствителност на сърцето и на образната сила на мисълта. Тези художници не са лишени от временен успех, но обкновено и в повечето случаи авторите им надживяват творбите си. При Дечко Узунов органично е съчетана динмиката на изпълнението със сигурността на пластичната организация, спонтанността на възторга с дълбочината на мисълта и прозренията на сърцето. Изкуството му има много от покоряващата сила на импровизацията, на неповторимостта, съчетани с трайното въздействие на непреходните човешки и пластични стойности."
Свтлин Русев

[Редактирай]