Васил СТОИЛОВ (1904-1990) е художник, живописец.

Васил СТОИЛОВ  създава някои най-убедителните човешки образи, които са били изобразявани  върху платното у нас. Дори пейзажите на Стоилов носят особена психологичност - думите, които ни идват на ум, когато погледнем неговите полета и градски улици за първи път са "напрежение", "изтънченост", "вдъхновение" - думи, които преди всичко служат за описване на човешкото лице, а не на природата. Васил Стоилов не желае да работи в модния за времето си стил, а остава верен на кумира си Леонардо да Винчи и смело можем да твърдим, че в  много отношения постига неговата убедителност в картините си.

 Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене /днес квартал на София/. Седмо дете в семейството на свещеник Стоил поп Антонов и съпругата му Митра.

Петгодишен остава без майка. В най-ранна възраст проявява влечение към рисуването, а по-късно и към литературата. През 1922 завършва Първа мъжка гимназия в София и е приет в Художествената академия в класа по живопис на проф. Цено Тодоров.

Още с дипломната си работа – картината “Гостенка” - през 1927 привлича вниманието на художествената критика. С нея и още три картини: “Умрели дървета”, “Селянин” и “Пейзаж” участва в Първата ОХИ и в графична изложба заедно с Васил Захариев, Борис Георгиев. През 1928 спечелва конкурс на Министерството на народното просвещение с картината си “Чудотворната икона” и получава едногодишна стипендия за Франция.
Пристига в Париж на 4 януари 1929 и пребивава там до към средата на 1932 година. След изтичане срока на стипендията се издържа с картините си. Рисува портрети и пейзажи за своите меценати, между които най-известният е Андре Мейно, служител в агенция “Хавас”. На него художникът дължи контактите си и с много други ценители на изкуството, колекционери, модели и галеристи; прекарва незабравими и ползотворни за творчеството си летни дни и седмици в неговата вила на брега на Атлантика в курортното селище Cap Coz. Участва в престижни изложби - Есенния салон на Гранд Пале, галерия “Фигаро”; Прави самостоятелна експозиция от 50 платна и 12 рисунки в галерията Анри Манюел на Монмартр. През 1932 г. на общата изложба на дружеството на френските художници картината му “Селянинът със стомната” е отличена с “Mention Honorable”.
В Париж Васил Стоилов дружи с видния български библиограф Никола Михов, с когото се среща всекидневно в Националната библиотека, за да чете стари книги за богомилите и албигойците. Силно се развива интереса му към техните учения и религиозни практики, към тяхната символика, която влияе както на живописното му творчеството, така и на заниманията му с литература. През целия си живот пише статии и книги върху изобразителното изкуство, голяма част от които не са публикувани. Увлича се от културата на Изтока, споделя възторга и увлечението по Николай Рьорих през 20-те и 30-те години, дружи с Николай Райнов, Благой Мавров и др. български интелектуалци, свързани с интереса към езотериката и мистиката.

Независимо от факта, че живее в Париж, когато модерното изкуство завладява все по-големи територии и силно променя всеобщия вкус, Васил Стоилов не изменя на своя кумир, който е Леонардо да Винчи, и на създадения от него класически идеал.

Когато се завръща в България подготвя първата си самостоятелна изложба в София през 1933.
През 1934 г. като кореспондент на в. “Литературен глас” се запознава с племенницата на П. К. Яворов Ганка Найденова, която десет години по-късно става негова съпруга.
Васил Стоилов участва активно в художествения и културния живот на България до края на живота си. Направил е десетки самостоятелни изложби и е участвал в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини притежават галерии и частни колекционери по цял свят. Получил е голямо обществено признание и много държавни отличия. През 1989 година прави последната си изложба на ул. “Шипка” № 6. Същата година негови картини са представени на самостоятелна изложба в Токио, а по късно в Япония се открива и зала с негова постоянна експозиция.
Васил Стоилов умира в София на 13 февруари 1990 година.

След смъртта му съпругата му Ганка и дъщеря му Явора Стоилова даряват колекция с над 20 картини на Васил Стоилов на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Институцията приема дарението с условието, че ще отдели зала с постоянна експозиция на художника. Но волята на дарителите е погазена и в момента шедьоврите на художника гният на неизвестно място.

[Редактирай]