Сашо РАЧЕВ (1927-2007) е художник, живописец.
Изкуството на Сашо Рачев се движи в две паралелни посоки - историческата картина и пейзажа. Докато пейзажите му са леки, съвременни и художествено овладяни, исдторическите му платна се люшкат между романтизма и барока и правят впечатление с изненадващи композиционни решения и динамични акценти. Той е автор, чиито произведения тепърва се преоткриват от изкуствоведите и критиците. Светът в неговите платна е интригуващ и неочакван, плод на интелектуалната хармония между реалност и авторска фантазия.
Сашо Рачев е роден на 17.09.1927 в Плевен. През 1958г. завършва Живопис във ВИИИ “Николай Павлович” /НХА/ в София при проф. Илия Петров и Скулптура (1964) при Г.Коцев. Работи предимно в областта на историческата живопис.
По-известни творби произведения на Сашо Рачев: “Битката на Владислав Варненчик”(1965), “Боят в баташката църква”(1969), “Помохамеданчване на родопските българи”(1971), “Изнасяне на знамето”(1982) и др.
Картините на Сашо Рачев се намират в Националния исторически музей, Националния литературен музей, Музея за история на София, Окръжния исторически музей в Плевен, Историческия музей в Панагюрище, Историческия музей в Батак, Градските художествени галерии в Плевен, Сливен, Пазарджик, Бургас, Велико Търново, Кюстендил.
През 2009 столичната галерия „Сезони” предизвика отново интереса към Сашо Рачев и неговите пейзажи, портрети и фигурални композиции.
Източници: Сп. "Изкуство", 1971 г., Ева Цокова