Амедео (Иедидия) Клементе Модиляни е един от най-забележителните членове на парижката живописна школа. Роден е на 12 юли 1884 г. в гр. Ливорно, област Тоскана. Италия.
Майка му е била оригинална личност (учителка по професия), тя считала себе си за действителна потомка от прочут родов корен, този на философа Бенедикт Спиноза. Също така напълно неизвестно е, че един от братята на Амедео, Джузепе Емануел, прави политическа кариера в Социалистическата партия и е един от най-ярките конкуренти на Бенито Мусолини. Към хората, оказали влияние върху развитието на младежа, е и неговия дядо Исак Гарсен, който особено обичал изобразителните изкуства .
Единадесет годишен, Амедео заболява от плеврит, а през 1898 г. и от тиф, считан за времето като нелечима болест. Според спомените на майката, точно тогава, лежащ в унеса на високи температури и треска, Амедео Модиляни проявява интерес към изкуството на италианския Ренесанс и класицизъм, а и избира мечтата да се осъществява като художник.
През 1898 г. Амедео Модиляни започва да посещава частната школа на Гулиелмо Микели, където едва четиринадесетгодишен, той е далеч по-млад от останалите учещи се там. Маестро Микели бил много известен живописец за времето си, но и своеобразен художник. През 1900 година обаче, младежът заболява от туберкулоза... През пролетта на 1901 г. Модиляни заедно с девет години по-големия от него Оскаро Гиля (дядо на прочутия китарист) се записват в Свободната школа за живопис на голо тяло при големия италиански класик и майстор на исторически и битови сцени Джовани Фатори. В едно писмо до приятеля си Гиля Амедео разкрива, че „моите интереси да намеря формулата за едно чисто и истинско изкуство, се разминават с онова, което Рим ни налага ...”. През 1903 г. двамата приятели се прехвърлят във Венеция – в Академия за изящни изкуства, където биографите му считат, че Амедео развива и пристрастието си към хашиш, както и посещенията си на спиритически сеанси.
В началото на 1906 г. със скромната начална помощ на майка си, Амедео се установява в Париж. Посещава Академията Колароси, но и се свързва с поета Макс Жакоб, художника на пейзажи от Монмартър Морис Утрило и Пабло Пикасо. Редят се години на нечувана мизерия – за да бяга от неизплатени дългове към хазяите си, Модиляни често зарязва цели партиди от творби, които е правил. През 1909 г. Амедео Модиляни прехвърля ателието си в Монпарнас и там среща скулптора от румънски произход Константин Бранкузи.
Влиянието на парижкия авангард, на кубизма, а и очевидно на негърската примитивна скулптура в творчеството на художника , се съчетава с елегантната линия на късното италианско Кватроченто, особено тази на Сандро Ботичели.
В характера на художника било да играе на принц и романтик, дори когато няма никакви средства. Същевременно като страстен почитател на Ван Гог, се представял за един „прокълнат” от съдбата творец – той сам обяснявал, че Modi от фамилното му име e специфична игра на думата maudit или „прокълнат”. Изразът се отнасял към определена група ярки поети в една от статиите на Пол Верлен: споменатия Верлен, Маларке, Рембо, Тристан Корбие...
Очевидно е, че истината често се разминава с легендите. Амедео Модиляни работи самоотвержено и се бори неистово, за да се утвърди. Линията му показва голяма увереност и здрава, овладяна артистичност. „Портретът е най-интересното нещо в човека и е безспорно онова, което ме интересува в най-голяма степен” – пише художникът.
Когато е обявена Първата световна война, Модиляни търси начин да се запише доброволец, но е отхвърлен поради лошото му здравословно състояние. Тогава кафене „Ротонда” става център на неголяма група модерно мислещи художници като Пабло Пикасо, Хаим Сутин, Моис Кислинг. Чрез колегата си Моис Кислинг художникът се запознава с полския поет Леополд Зборовски, който със съпругата си поемат меценатска грижа над художника – те купуват материалите му за работа, организират продажбите му... Зборовски подрежда на 3 декември 1917 г. изложба от 30 картини голи женски тела на Модиляни в галерията на Берта Вейл. Помещението се намирало в съседство с полицейски участък и неочаквано блюстителите на реда, още в миговете на откриването, грубо свалили и закрили счетената като непристойна експозиция.
Той умира твърде млад на 24 януари 1920 г. в Париж от туберкулозен менингит в една от парижките болници, клиниката Шерите. Два дни по-късно, на 26 януари, се самоубива и Жана, приятелката на художника, която е била бременна в деветия месец. Амедео бил положен в еврейската част на гробището Пер-Лашез, а родителите на Жана позволили едва след десет години, през 1930 г., останките й да бъдат погребани в съседство до неговия гроб. Молба за това отправя до тях брата на художника, споменатия по-горе Джузепе Емануел.
Тяхното дете, малката Жана, отглежда сестрата на художника, Маргарита, която живеела във Флоренция.
Сред творбите, които бележат гения на Амедео Модилияни, са портретите на мексиканския художник Диего Ривера (1914, Музей на изобразителното изкуство, Сан Пауло), Пабло Пикасо (1915, частна колекция, Женева), Макс Жакоб (1916, частна колекция, Париж), Жана Кокто (частна колекция , Ню Йорк), Хаим Сутин (1917, Национална галерия, Вашингтон) , Леополд Зборовски (1918, Музей на изобразителното изкуство, Сан Пауло), голяма част от портретната серия на Беатрис Хастинг (например тази от 1918, частна колекция, Ню Йорк), и на Жана Ебютерн (например портрета й от 1919, частна колекция, Лос Анджелис) , голите женски тела, като “Легнало голо тяло”, (1917, музея Гугенхайм, Ню Йорк), “Седнала гола фигура”, (1912, Институт Курто, Лондон).
Още през 1920 г., месец след смъртта на художника, от 3 до 18 февруари в галерията за съвременно изкуство в Брюксел “Кентавър” , се е състояла първата следсмъртна изложба от творби на Модиляни. През 1921 г. е първата пълна “ретроспективна” експозиция в парижката галерия “Левек”, включваща едва 39 произведения на автора.
Първата изложба на Модиляни в Италия се съставя по инициатива на Виторио Пика през 1922 г. Окончателна известност в родината си живописецът добива на 27-мото Биенале във Венеция, 1930 г.
Дъщерята на художника е автор на книгата “Модиляни. Опит за биография”, която има няколко преработени издания, първото датира от 1958 г., а последното от 1983г.
 

Източници: Amedeo Modigliani, 1884-1920: The Poetry of Seeing , автор: Дорис Кристоф, 1996 г.
Modigliani and the Artists of Montparnasse, автор: Kenneth Wayne, 1991 г.
Modigliani & The Artists of Montparnasse, сайт
 

[Редактирай]