Йозеф Обербауер (1853-1926)  австрийски архитект и акварелист, посветил една голяма част от живота и изкуството си на България.

Обербауер е и сред авторите на първия кадастрален на София. Той рисува къщите, улиците, хановете, старите и вдигащите се по негово време сгради в новоосвободена България с инженерна прециозност и възторг от традициите.

Това са картини и едновременно автентични документи, в които е затворен духът на времето.

Йозеф Обербауер е роден през 1853 в Тирол, Австрия. Проявява склонност към рисуването от малък, завършва гимназия с отличие като художник, но по настояване на баща си отива да учи инженерство. В третата година на следването си, като беден студент, решава да продаде някои от прецизните си акварели. Произведенията му срещат широко одобрение и окуражен, той записва Художествената академия, която така и не завършва поради липса на средства.

Идва у нас през 1889 и започва работа в Кадастралното управление на Софийската община и участва в изработването на първия кадастрален план на София
.
Обербауер е автор на план на махалите Банишор и Драз с видимите по това време все още останки на северната част от крепостната стена на Сердика. Този план го вдъхновява за акварела „Реконструкция на Улпия Сердика”, в който използва фактите и въображението си за да представи античния град.

Обербауер рисува Несебър, Търново, Трявна, като го привличат храмовите постройки, старите къщи, гробищата, останките от крепостни стени, пазарите, населени с впечатляващо разнообразие на хора в различни носии.

Създава серии от картини посветени на храмове и манастири.

Картините на Обербауер са упрек за нехайството, с което са се отнасяли тогавашните градостроители към следите от минали епохи във времето на динамични промени и урок за днешните архитекти.

 Творбите му днес са ценен документ за София и нейната история. Откриваме града - от покрайнините през улиците и площадите, до храмовете, пазарите и хановете. Нещо се е съхранило, друго е разрушено. В тези творби София внушава спокойствие, но и тревога от преходността на времето.

 

[Редактирай]