АКВАТИНТА (ит. от лат. Aqua -Bода, tinta - цвят) – химическа разновидност на дълбоката грагвюра на метал, изнамерена към 1768 във Франция от )Кан Батист дьо Пренс. Плочата с готовия щрихов офорт се подлага на допълнително разяждане. Плочата се покрива равномерно с тънък слой прах, смес от асфалт и колофон (може и само с асфалт или само с колофон). След това се загрява равномерно, за да се образува гравюрен грунд. Местата, които трябва да останат по-светли, се покриват със защитен лак. Чрез неколкократно леко постепенно разяждане киселината прониква между зрънцата на нелакираните части и образува неравномерни грапавини, които при отпечатване дават различни по сила тонове. Освен по този начин акватинта се работи, като върху чиста плоча сетпоставя по същия начин грунд и върху него се нанася рисунката. Обработката по-нататък е същата. На принципа на пръскането Акваринта може да се работи и върху литографен камък. Чрез акваринта се получават черно-бели и цветни репродукции, които приличат на рисунка с туш или с акварел.