КАВАЛЕТНО ИЗКУСТВО – (Ит. Cavalletto – статив, триножник) Изкуство, което не е свързано функционално и органически с архитектурната среда, творбите са преносими (картина, рисунка, гравюра, скулптурен портрет и др.) и имат самостоятелно предназначение. Под Кавалетно изкуство най-често се има предвид живописта, работена на статив. То започва своето интензивно развитие в епохата на Ренесанса, в България през 19ти век. За появата и развитието му съдейства превръщането на изкуството в стока, в предмет за индивидуална употреба. Благодарение на това жанровете и техниките започват да се развиват стремглаво.