МАЩАБ (нем. Mastab) - отношението на намалените разстояния и размери на карта, чертеж, макет към действителните разстояния и размери на местността или предмета. Употребява се в картографията, военното дело, инженерните науки, архитектурата; изобщо там, където се проектира и създава карта, чертеж, план, макет и др. проектни материали. Мащабът може да бъде голям, едър, малък, дребен, но не само мащаб. В областта на изобразителното изкуство Мащабът е важно средство за изграждане на композицията и образа. Мащъбт определя мярката на съотношението между отделните съставки и въвежда единство, представлява средство за постигане на хармония в художественото произведение. Мащабът е израз на пропорционирането в художествената творба, средство за постигане на единство и съподчиненост на елементите в цялото (функционална и органическа съподчиненост) чувство за Мащаб води до прояви на гигантомания, хиперболизация на художествения образ, преоразмеряване на задачата. Във фотографията обикновено се поставя човешка или друга фигура за Мащаб.
В приложното изкуство и във всички форми на пластичните изкуства се говори за човешки Мащаб - т. е. за еталон на човека като физическа и духовна мярка.
В древността са съществували норми, които третират въпросите за съотношението на частите от човешкото тяло в художественото произведение. Историята на закона за златното сечение датира от столетия. Известни са нормите на Поликлет и на Льо Корбюзие, известни са и идеологическите аспекти при решаването на въпроса за Мащаба в египетското, асиро-вавилонското и древногръцкото изкуство. В съвременната архитектура често се говори за нарушаване на Мащаб - за несъобразяване с човешкия Мащаб. Понятието хуманизация на изкуството в известна степен се свързва със съобразяване с човешкия Мащаб. Чувството за Мащаб се покрива често пъти с чувството за пропорция при реалистично изграждане на образа. В различните форми на авангарно изкуство Мащабът няма онова значение, което има в реалистичното изкуство.
Чувството за Мащаб е основно изискване за художника. При монументалистите (живописци и скулптори) връзката с градската и архитектурната среда (обем, височина, пространствено разположение, дистанция за възприемане отношението между архитектурата и пластиката в паметника, големина на фигурите) изисква определяне на съотношението им.
Източници: БАН