Дружество на южнобългарските художници е учредено през 1912 след колективна изложба в Пловдив, подредена по инициатива на Гочо Савов. На 30 май същата година основават дружеството.
Впоследствие в дружеството на южнобългарските художници се включват Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Симеон Велков, Патрики Сандев и Ив. Н. Радинов.
Целта е да се обединят художниците от Южна България, да популяризира изкуството им, да си помагат.
Дружеството се движи хаотично между 1912-1918. Въпреки трудният период между двете войни организациятаприсъства активно и одухотворява живота в страната.
Първата изложба на Дружеството на южнобългарските художници след тази през 1912 е на 1 януари 1914, Втората – 26 март 1915. Организацията прави две изложби през 1917. До 1921 организира осем редовни и една извънредна експозиция.
Изложбата от 1923 е закрита преждевременно – арестувани са Христо Станчев и Данаил Дечев.
През 1924 Дружеството на южнобългарските художници открива Десетата си юбилейна изложба и отпечатва каталог. През 1931 е ХХ юбилейна изложба.
През 1920 Дружеството гостува на столицата София с изложба, в която се включват като „гости” и Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Д. Сотиров, Ан. Дудулов, Борис Митов и др. Това не остава незабелязано от столичната критика и авторитетът на организацията расте. През 1921 представя изложба на своите автори в специален салон към Художествената академия.
Организират се благотворителни изложби за художници в нужда, подпомагат се младите таланти, благодарение на дружеството своя дебют като артисти правят Никола Кожухаров, Давид Перец, Златю Бояджиев.
През 1935 изгражда свой изложбен салон към Дом на изкуствата и печата. Организацията несе ограничава само със своите членове, гостуват в салона Данаил Дечев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Златю Бояджиев, Давид Перец, Цанко Лавренов, Васил Бараков, Борис Ангелушев, Георги Машев, Ненко Балкански и мн. Др.
Организира гастролиращи изложби в Пловдив на Дружество Родно изкуство и югославската организация „Облик”.
През 1929 група млади художници се отцепват и създават Дружество „Звено”, просъществувало само две години. То има амбицията да обедини художниците от Южна и Северна България. Органицацията се разделя на две групи – първата налага високи критерии в изкуството – Христо Станчев, Николай Райнов, Борис Ангелушев, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Данаил Дечев, Давид Перец, Н. Станчев. През 1944 дружеството е принудено да влезе в състава на СБХ и с духовната му инициатива е пиключено, а високите критерии са заменени с изисквания за соц реализъм.
Негови учредители са: Ат. Бакларов, В. Маринов, Хр. Станчев, Г. Атанасов, М. Маринов, Г х. Димитров, Г. Ботушаров, М. Кръстев, Ал. Гайтанджиев, Ив. Гуринов, В. Маргин, М. Балтов, Павел тошев, Ат. Овчаров, В. Костакиев.