ОФСЕТ, офсетов печат - индиректен печатен способ за повърхнен печат, при който слоят мастило от печатащите елементи се предава първоначално върху цилиндър с гумено платно, а от него - върху отпечатвания материал.

Технологическият принцип на Офсета е развит през 1904 г.в САЩ, като към известния по онова време заместител на литографията - печат от цинкови пластини (по-късно разработен и за алуминиеви пластини - алграфия) е приложен и индиректният принцип за печат върху тенекия и грапави повърхности.

Печатната форма за офсет се изготвя, като върху повърхността на цинкова, алуминиева, биметална или три метална пластина се нанасят ръчно с литографската креда, туш или по фотомеханичен, електростатичен способ печатащите елементи. След подходяща обработка непечатащите елементи получават характерните за повърхнения печат хидрофилни свойства и не приемат мастило. Готовата форма се опъва върху печатен цилиндър на машина за офсет. Печатната форма и гуменото платно дават възможност да се работи с по-фини елементи, отколкото при високия печат. Възпроизвеждането на полутонова илюстрация се извършва с растери с гъстота на линеатурата около 64 линии (см). Пластичността на гуменото платно осигурява равномерно нанасяне на мастилото върху практически неравната повърхност на хартията, особено важно качество при по-нискокачествени сортове.

Качеството на офсета зависи до голяма степен от прецизното балансиране на количествата навлажняваща течност и мастилото. С офсет се възпроизвеждат много добре акварелни творби, моливни и кредови рисунки, размит туш, литографски отпечатъци, независимо от цветността им. Съхранява се идеален контраст на щриховите елементи, а полутоновете се възпроизвеждат с най-плавна градация.

Съвременният офсет се използва както за високотиражни издания: вестници, списания, бюлетини, плакати, опаковки, така и задетски книжки, луксозни албуми, представителни издания.