Емил Аспарухов Стойчев е български живописец, роден на 26.06.1935г. в гр. София.

Работи като театрален художник в София (1954 - 1959). Участва във всички ОХИ, както и в изложби на българското изкуство в чужбина. Взема участие в: Биенале на живописта в Кан сюр Мер, Франция (1978, 1981), Международния панаир на изкуствата в Базел (1978,1988), Международния панаир на изкуствата в Ню Йорк (1980), в "Есенен салон" в Париж (1979,1987). Урежда самостоятелни изложби в: София (1965,1966,1971,1975,1976,1985,1995), Пловдив (1973,1977), Варна (1977), Сливен (1983), Добрич (1989), както и в: Берлин (1972,1973), Варшава (1977), Мадрид (1979), Прага (1981), Париж (1984,1992,1993,1994), Лимасол (1986), САЩ (1988), Белгия (1989), Люксембург и Австрия (1990). Негови творби са притежание на: НХГ, СГХГ, ХГ в: Благоевград, Варна, Русе, Сливен, Добрич, Бургас, както и национални галерии в: Букурещ, Прага и частни колекции в Европа, Америка и Япония.

Творби: "Голямото чучело" (1985), "Разговор в градината" (1988), "Пасторал" (1991), "Автопортрет" (1987), "Светлина" (1994), "Хвърчилото" (1986), "Лунна нощ" (1994), "Посвещение" (1991), "Ерозия II" (1994), "Реквием" (1991), "Портрет в синьо" (1987), "Ерозия" (1994), "Машина за месо" (1991), "Портрет в червено" (1985); цикъл "Пеперуди и лято" (1987) и др.

Награди: Наградата на София (1967), Наградата на СБХ "Владимир Димитров - Майстора" (1979,1985), Награда от Биеналето в Кан сюр Мер (1981), Голямата награда на VI биенале в Шчечин, Полша (1975) и на Гр. съвет в Родом, Полша (1987). От 1991 живее и работи в Париж.
 

[Редактирай]