Атанас Василев Пацев е роден в гр. Пловдив през 1926 г. Още като гимназист напуска учебната скамейка и се включва в партизанското движение – зачислен е в Радомирския партизански отряд.
През септември 1944 г. се записва в Художествената академия, в курса на проф. Илия Петров. В последните два курса се прехвърля при проф. Дечко Узунов, за да обогати творческите си умения с ширината и живописната свобода. Още като студент работи при Александър Жендов, което счита за един от шансовете на живота си. Не приема критиките, които Вълко Червенков в качеството си на партиен лидер на България отправя към Жендов...
Чете философия, особено Аристотел, Платон, Хегел, Маркс, есеистичната проза на Томас Ман, творбите на Достоевски. От българската литература особено почита Ботев, Йовков, Борис Делчев. Постепенно се развива като един от най-напредничавите новатори в българското изобразително изкуство, с много модерен, експресивен стил. Има гражданско отношение към действителността и го показва, опонира на консервативни възгледи, критикува много от чертите на официалната политика в изкуствата. Той пръв предлага да бъде възвърнат към активна творческа дейност и да бъде награден като виден представител на българското изобразително изкуство, художникът Кирил Петров, но среща неразбиране.
През 1965 г. пътува из Европа и се ориентира напълно към практиката на модерното европейско изкуство.
Особено значима за българското изобразително изкуство е изложбата му с рисунки „Безтегловност”, открита от проф. Любомир Далчев. Тя е измежду най-смелите и новаторски изложби по онова време – 1968 г. Посрещната с унищожителни критики, но и се превръща в специфичен манифест за свобода на творческия почерк и поглед.
Отказва се от всички видове привилегии като признат борец срещу фашизма и капитализма, наградите си предава за стипендии на талантливи ученици. Спират се негови изложби, не му се присъжда и званието „народен художник”, въпреки, че му е било гласувано... “Животът ми протече до печатарската техника и между регалите с метранпажните матрици, в процес на книгопроизводство и отпечатване на плакати. Това беше, ако не черна, поне една второстепенна дейност. Никога и за ден не съм бил началник над друг човек...”- споделя в един разговор в сп. „София”. “Мислещият художник не може да бъде добър с всички, от които той зависи в социален аспект” (16.09.1998 г., Лом, сряда).- записва в един бележник.
Принадлежи към групата от родни интелигенти или общественици, които демонстрират несъгласие с управлението у нас: Веселин Андреев, Емил Манов, Радой Ралин, Денчо Знеполски, Александър Геров, Борис Делчев, Драгомир Петров. Рисува ги, за да покаже своето отношение към обществените и културни дебати върху съвременната ни история.
Получава награда за живописни търсения в Полша през 1969 г., а също така и наградата „Захарий Зограф” от община Самоков през 1986 г.
През 1980 г. списание „Съвременник” помества негови философски размисли и фрагменти.
Умира през 1999 г.
Има информация, че музеят на Лудвиг в Кьолн е поставил черна лента на картината си от художника. Националната ни телевизия отказва да даде информация за смъртта на художника, защото нямало кой от СБХ да потвърди, че е виден...

Информация:
Литернет, Последни сънища, автор: Калин Николов, 2003 г.

[Редактирай]