Иван КИРКОВ (1932-2010) е български художник, живописец, илюстратор, сценограф.

Иван Кирков е смятан за един от модерните за времето си художници, в годините на социализма картините му често стават повод за дискусии. Работи в почти всички жанрове, автор е на портрети, натюрморти, еротични картини, в които находчиви живописни съчетания предизвикват весели сюжети.
Създава още илюстрации, плакати, множество сценографии.
 

Иван Николов КИРКОВ e роден на 1 януари 1932 в Асеновградq починал е на 19 септември 2010. Завършва Живопис във ВИИИ "Николай Павлович" /НХА/ в София при проф Кирил Цонев и проф. Илия Петров. През 1961 участва в Първата младежка изложба и нашумява със своето модерно виждане за живопис.
 

Организира самостоятелни изложби в София (1969 и 1978), след десети ноември показва картини в много частни галерии в столицата. През 2002 г. в Националната художествена галерия по повод 70-годишния му юбилей е подредена негова ретроспективна експозиция.

Иван Кирков е художник на филма („Инспекторът и нощта”, 1961). Работи като сценограф за Сатиричния театър, проектира пластичното декоративно оформление на приемната зала на Централна гара в София (1974), метална пластика (алуми¬ний), той е автор на завесата на Народния театър "Иван Вазов" (1976). Илюстрира много детски книги, повести и др.

Рисува портрети на Йордан Радичков, Любен Зидаров и др. Негови са декорите за спектаклите "Свинските опашчици"-Ярослав Дитъл, "Михал Мишкаед" С. Доброплодии, "Кандидати на славата" - Иван Вазов, "Много шум за нищо" - Шекспир и др. Илюст¬рира миого книги: "Кукуригу петленце" от Цанко Церковски (1956), "Андрешко" от Елин Пелин (1960).
Книги: Намерено съкровище" - К. Кал¬чев (961), "Агликина поляна" ¬Иван Василев (1962), "Децата на света" – сборници с раз кази (1963), "Имаше едно момче" - Антон Стоянов (1964), "Крилати дни" - Д. Гундов (1966), "Косе-Босе" - Ран Боси¬лек (1967), "В навече¬рието" - И. С. Тургенев (1969), и др.

Награди: бронзов медал за живо¬пис (1959), награда от СБХ (1963), 1 награда за илюстрация (1969) и "Наградата на София" (1976).

„Всички знаем емблематичните за големия художник, портрет на една жена в червено, портрет на млад мъж, влюбените на плажа, ония хвърчила, прекрасните пейзажи от Асеновград, пълни със сладостта на едно загубено време и омаята на малък провинциален град, жаркото слънце, разтекло докрай точките по роклята на лелята от плажа...Естествено формите губят логично очертание, за да ни въведат в една друга игра, изключила конкретното изображение, завладяваща със силата на своето внушение, цветове, безвремие и космос.” Лаврен Петров
 

[Редактирай]