Стоян Венев е български художник, живописец, карикатурист и график

Стоян Венев е сред най-разпознаваемите наши художници. Венев е творец на самобитно изкуство с достъпен изразен език. Рисува с едри мазки, едри форми, лаконизъм на композицията.  Създава хиляди битови сцени и откровено еротични картини, инспирирани от народните традиции и разкази. .В изкуството му винаги има лека закачка или намигване. Рисува и пейзажи, в които личи здравата му връзка с българската земя. Пластичен живописец, той се вдъхновява от народния фолклор, което го прави обичан както по времето на комунистическия режим, така и след това.

Стоян ВЕНЕВ Илиев е роден на 21 септември 1904, с. Скриняна, Кюстендилски окр. Завършва (1931) Живопис в Художествената академия, София, при проф. Стефан Иванов, проф. Борис Митов и проф. Димитър Гюдженов. Още като ученик отпечатва първата си карикатура "Празник на цветята" (1921) във вестник"Червен смях". От беден селски произход, подписва ранните си карикатури с псевдонима "Пролетарче".
Вeнев рисува предимно битови сцени и образи от българското село. Изкуството му се развива в сатиричен и жанров план.

Творби от този период: "Пазар на слугини" (1936), "Завръщане от работа" (1939), "Събрание" (1938), "Дървар" (1941); изобличава буржоазията и нейните слуги: "Първи май" (1933), "Собственик" (1936), "Обяснение" (1945). Творчеството му го довежда до остри стълкновения с полицията. Свалят карикатури от изложбите, той нееднократно е подвеждан под съдебна отговорност преди 9 септември 1944, след това е на почит от комунистите.
Рисува карикатури за "Червен смях”, „Маскарад”, Звънар, "Новини, "Жупел и "Ехо, устройва изложби заедно с Иван Фунев, в които излага социално заостреии творби: "Злополука", "Проститутка и гальотаджия" , "Скитници", "В чакалнята" и др. (1936). Между 1934-1936 рисува пейзажи: "Върби", "Воденица в Тетевен", "Широко поле", в които , личи здравата му връзка с родната земя. Венев си поставя за цел да създаде истинско народно изкуство. Като член-основател на Дружеството на новите художници той прави опити да намери по-нов изобразителен метод на работа.Венев създава социално-битови сцени, в които ту осмива примитивните страни у българския селянин:
"Гостенка" (1933), "Сватба" (1933), "Сватба" (1944), "Кум и сват" (1945), ту го представя като осъзнат строител на социализма: "Бригадир" (1946), "гост" (1945), "Човекът с трите ордена" (1945). И след победата на 9. IX. 1944 той не забравя темата на острите класови конфли кти от близкото минало: "Червеният щъркел" (1945 - повторение на "Конспиратор" от 1933), "Два свята" (1945)
Вълнува се от деветосептемврийския преврат: ,.Посрещане на Червената армия" (1945), "Народен съд" (1945), "Завръщане" (1954), "Прощаване" (1953), "Септемврийски нощи" (1962). Венев е автор и на историческата композиция "Септемврн 1923-1953, на битово-идейните творбн "Скъп гост" и "Освободена земя" (1962). Венев е на страната на социализма и по време на Студената война и карикатурите му отразяват идеолигията от това време тук: „борбата на българската работническа класа против монархията, западннте „империалисти” и т.н.
"Мариана, не бой се, той само се прозява", "Последно свиждане", "От ухо на ухо, за ухо" и др.

Включва се в агитацията срещу опозицията на Девтосептемврийския преврат ("Първият трактор" - 1959).
Работи с разнообразни живописни и графични техники - маслени бои, монотипия, туш и др. Редактор-художник на в. "Стършел".

Лауреат на Димитровска награда (1949 и 1953). Награден с ордените "Девети септември" (1954), "Народна република България" - І ст. (1959 и 1974), "Кирил и Методий" - І ст. (1963)" Г. Димитров" (1954,1964,1974).

100-годишнината от рождението на Стоян Венев е чествана с голяма ретроспективна изложба в сградата на СБХ на "Шипка 6" (2004). Събрани са най-известните му платна от галеристи и колекционери.

 "... Независимо дали става дума за живописта на Стоян Венев, за рисунката или карикатурата, каквото и да прави, по което и време да е създадено - от младежката зрялост на 30-те години при "Новите" до последните, преди да ни напусне, преливащи от жизненост произведения - всичко е белязано с онази Стоян-Веневска сила на внушение, която идва дълбоко от душата на българското, разбрана в неговата непреходна нравствена красота и тълкувано пластически не изобщо, а чрез една самобитна и неповторима национална стилистика, при която строежът на произведението е по-близо до ритъма на народната песен, отколкото до универсалните изобразители изрази.
Всеки опит за обяснение на необяснимия Стоян Венев при всички случаи ще ни изведе до изворите на националното, до усмивката и неподправения смях на селянина, до българския бит и фолклор, до писаните талиги и шарени халища, изведени до една странна пластическа система - синтетична и монументална като вътрешен заряд и заедно с това достъпна и демократична в своята доброта и непосредствена изобразителност."
Светлин Русев

[Редактирай]