Нено Александров

Нено Александров 1940.г.
Нено Александров е роден в софийското село Душманци през 1940.година.Той живее и твори града на младежта град Димитровград област Хасково.Там той пристига през 1952 година след като се уволня от казармата,по време на бригадирското движение. Остава за винаги в красивия новопостроен град наречен малко по-късно „града на младежта” .По време на бригадирското движение той се запознава с великия поет на социализма Пеньо Пенев.Именно Пеньо Пенев и съпричастността на Нено към ентусиазма на първите строители на града,му оформят мирогледа на един изключителен хуманист и идеалист.Той става жертва на самотата,като остава завинаги сам в живота си в името на своя идеал-изкуството.” Дори когато се беше влюбил до самозабрава, в решаващия момент той избягна връзката, за да не опетни с житейски несгоди идеала, който си беше изградил. Предпочете свободата, за да се посвети на изцяло на изкуството”.,разказва неговият приятел Панчо Панев.Започва работа като художник в мини Марбас. Картини на художника-юбиляр притежават колекционери от Италия, Франция, Унгария,Чехия, Куба.През 2010. г.издава първата си книга а първата стихосбирка носеща името "Копнеж". Стихотворения, писани през последните години и богато илюстрирани с характерните за димитровграския художник женски портрети.
 

Нено Александров и поезията

Нено и поезията
Никой от културната общественост на града ни не бе изненадан от юбилейната изложба на Нено Александров. Години наред той е част от творческата бохема тук, негови картини красят много домове, други са дарени на галерията.
За Нено Александров, изкушения от поезията, може би са знаели само най-близките му приятели, а те съвсем не са много. Вероятно затова изненадата от представянето на стихосбирката му, бе наистина приятна. Зарадваха се всички – и художници, и поети. Защото досега едните го ценяха заради обичта към боите и отдадеността към художественото изображение на действителността. Другите пък му се радват, защото с 59-те си стихотворения, той доказва, че макар в живота да не е особено словоохотлив, може да си служи отлично и с думите.
“Копнеж” – така е нарекъл своята книга авторът. Сполучливо заглавие, защото след прочит ще намериш в нея копнежа на един мъж с душа на дете и по красотата на природата, и по спомена от детството и младостта, и преклонението пред женската хубост, и плахото боговеене пред любовното чувство. Всичко това, написано простичко, ясно, с много светлина – в изказа и емоцията. И тук Нено прилича на себе си – спокоен и съзерцателен привидно, с прикрита болка по нещо знайно свое, със закачливо намигване към околния свят. Без да претендира за връх в поезията, “Копнеж” е поетична книга, биографичен разказ на един художник на собствения му свят. Този път с думи.
 

[Submit new article!]