Портрет - съвременен живописен.
Наченки на портретни образи се срещат още в Средновековната българска живопис - в ктиторските портрети, в които художниците се стремят да отделят човешката личност от света на религиозните образи и да я интерпретират като неповторима индивидуалност. Този стремеж се засилва през Възраждането и портретите, създадени от български възрожденски майстори, добиват все по-¬ярки характеристични черти, отразяващи светогледа на възрожденския човек.
За истински портрет обаче може да говорим едва след Кримската война (1853-1856), когато се развива гражданската ни живопис, включително и кавалетният портрет.
Възрожденският човек в портретите на Николай Павлович (1835-1894), Станислав Доспевски (1823-1878), Христо Цокев (1847-1883), Георги Данчов (1846-1908) израства като високоморална личност, носителка на възрожденски идеали.
Развитието на портретния жанр през 30-те и 40-те г. взима нови насоки. Изкуството на най-видните представители от това време също носи народностен характер, както през 20-те г., но новата социална действителност и класови сблъсъци се отразяват върху човешкия образ в изкуството и оттук върху портрета. Докато обобщените образи на Ив. Милев и Владимир Димитров -Майстора олицетворяват нравствените добродетели на българския селянин, то образите на Ст. Сотиров, Ст. Венев, Б. Иванов, Н. Балкански, Ил. Петров и др. носят не само определени морални, но и социални черти.
В преходния период от 20-те към 30-те г. и по-късно те продължават да търсят теми¬те си от нар. живот на село. Поредица от портрети на бълг. творчески интелигенти се обогатява и разнообразява през 30-те г. Дечко Узунов (1899) създава образи на дейци на културата: "Ел. Багряна" (1926), "С. Скитник" (1931), "Кр. Сарафов в ролята на Фалстаф" (1932, НХГ), "Гео Милев" (1968) и др. Стремеж към силна индивидуализация и задълбочаване на психологическите проблеми намира ярка изява в портретното творчество на Илия Петров (1903-1975). Портретните образи от този период са третирани в по-обобщен план в творчеството на Н. Балкански, Ст. Сотиров и др. Поради това някои фигурни композиции се превръщат в групови портрети, които съставляват самостоятелен клон в портретния жанр. Такива се явяват някои от ранните портретни творби на Ненко Балкански (1907-1977).
Наред с тенденциите, които се проявяват в развитието на портрета през 30-те и 40-те г., съществува и друга линия - академичният представителен портрет, който продължава традициите на Ив. Мърквичка и Ан. Митов. Академичният портрет е застъпен от голям брой живописци. С пастел работи своите портрети и Цветана Щилянова.
Портрет съвременен скулптурен
За скулптурен портрет като специфичен жанр в изобразителното изкуство може да се говори едва след Освобождението (1878 г.). Отделни опити правят някои каменоделци да моделират глави и човешки образи, с които "украсяват" (или по-точно свързват с народни поверия и им придават магическо значение) някои стени в църкви и манастири (Рил¬ския манастир). Марин Василев (1867-1931), Жеко Спиридонов (1867 - 1945) и Борис Шац (1866 -1932) създават първите скулптурни портретни образи в бълг. изобразително изкуство. Това са първите професионално изградени индивидуализирани образи с подчертани реалистични художествени постижения.
Използуват се материали от различен вид - мрамор, бронз, камък, стоманобетон, дърво, както и акролитният подход (камък и бронз). Младите скулптори експериментират по-смело по отношение на композиционното решение, отразяването на обема, смесването на материалите. При портретуването се избират модели от близките на автора среди, и то предимно културни дейци - артисти, писатели, учени. Обособен тематичен кръг представляват образите на възрож-денските революционери и просветители, политически дейци, и др. Съвременните скулптори от младото поколение предпочитат характерните образи със специфични, оригинални черти, не се стремят към разкрасяване, а правят усилия за разкриване вътрешното съдържание на образа, да усетят психологическото богатство на портретувания.