Пабло Пикасо и до днес остава най-влиятелния художник, който променя облика на изкуството след себе си. В галерия „Тейт Бритън” се откри една от най-мащабните изложби, посветени на неговия гениj, изследваща влиянието му върху британското изкуство. Тя  представя и неговите взаимоотношения с британците, които не винаги са го приемали радушно и с разбиране.

Днес изложбата разглежда Пикасо като безспорно най-влиятелната личност в развоя на изкуството през ХХ век, но в началото на неговата кариера, изложбите на Пабло Пикасо биват посрещани с гняв, недоволство, остра критика и особена враждебност, кулминираща в думите на Уинстън Чърчил (самият той художник), отправени по негов адрес. А те са следните: „Бих изритал Пикасо в задника”. През 1945 г. президентът на Кралската академия – Алфред Мънингс, в своя реч на гала вечеря и излъчвана  по BBC споделя, че Чърчил го попитал - „Алфред, ти ако срещнеш Пикасо на улицата, би ли се присъдил към мен, за дa го изритаме заедно в задника?” За огромна изненада на всички, директорът на най-представителната художествена институция в Англия се съгласява с министър-председателя. От какво идва цялата тази омраза към Пикасо? Очевидно той е ненавиждан във Великобритания, по времето в което e вече  широко известен в цяла Европа и ожесточено колекциониран в Америка.

Една от причините това да се случи е, че демокрацията на Острова на одобрява включването на Пикасо към комунистическата партия. Правителството се отнася подозрително към това „чуждо” изкуство, което той представя, още повече, че  то е нефигуративно. То буди неразбиране, дори и при интелектуалците от Кръга „Блумсбъри” и в частност Роджър Фрай, който определя неговото изкуство не като кубизъм, а като абстракция, пише „The Independent”.

Въпреки тези нападки и остри критики, изкуството на Пикасо си пробива път и оставя траен отпечатък в развитието на британското модерно изкуство. Той успява да намери своите колекционери и поддръжници във Великобритания, отначало в лицето на Бен Николсън и Барбара Хепуърд,  Греъм Съдърланд, който през 40-те години е пейзажист, става модернист благодарение на визита в студиото на Пикасо в Антиб, Франция. Той започва да използва и част от иконографията на испанеца. Пикасо дори предизвиква Френсис Бейкън – днес един от най-скъпо продаваните  и ценени художници на Великобритания, да спре да се занимава с декорации и да стане художник.

След Втората световна война почитателите на Пикасо в Англия все повече се увеличават, а възгледите на хора като Алфред Мънингс вече не са актуални. Това, на което преди се е гледало като на краен радикализъм, вече започва да се установява и приема от обществото. Изложбата на Пабло Пикасо в музея „Виктория и Албърт”  от 1945 г. разбунва духовeте за пореден път, но и се радва на  извънредна посещаемост.

Изложбата на Пикасо в „Тейт Бритън” – галерията, посветена на британското изкуство, не спестява тези моменти от пътя до признанието, през който преминава Пикасо в Англия. Тя представя над 150 прочути произведения, от които 60 са на Пикасо. Те са съпоставени с картините на седем от неговите най-големи британски почитатели: Дънкан Грант, Уиндам Люис, Хенри Мур, Френсис Бейкън, Бен Никълсън, Греъм Съдърланд и Дейвид Хокни.

За последния се знае, че е посетил голямата ретроспектива на Пикасо в „Тейт” (1960 г.), осем пъти, което поставя началото на неговата „обсесия” с изкуството на испанския художник.

Представени са също така моделите на костюмите, които той създава в Лондон през 1919 г. за балета „Дягиев”.

Изложбата ще продължи до 15 юли 2012 г. След това тя ще бъде представена в Шотландската национална галерия за модерно изкуство в Единбург.