Един от най-атрактивните форуми за съвременно изкуство, Документа в Касел, стартира със скандал. На всичкото отгоре кураторката на събитието тази година, Каролин Кристов-Бакърджиев е с български произход. Баща й е българин, избягал след Втората Световна война в Торино, където следвал медицина. Майка й е италианка, доктор по археология. Двамата емигрирали в Америка, където Каролин е родена.

Изложението се открива на 9 юни, а темата на тазгодишния форум, поставена от Каролин Бакърджиев, е идентичността. Шоутата, включени в програмата, стресираха журналистите най-вече с факта, че някои от главните поканени „артисти”  са научни работници, фермери, или пък хора с други не-артистични професии.

Други са възмутени от факта, че прес-папките съдържаха 19 варианта на лика на Кристов-Бакърджиев, обединени под мотото „Всичко за твоето Аз”.

Най-сериозна критика сред колегията предизвика идеята на Каролин да докара 37-тонен метеорит, паднал преди 4 години в Аржентина. Кураторката бе обвинена в колонизаторски намерения и проектът бе отхвърлен с думите „критикуваме Документа и твоето Аз”. Каролин обаче, посрещна с усмивка обвиненията и мигновено се съгласи да не изпълнява това произведение.

В експозициите на Документа са включени арт творби, реагиращи на почти всички важни конфликти в историята, като специално внимание е обърнато на фашизма, Мусолини, поствоенната травма. Показани са страници от Британския Вог от 1944 г., рекламиращи декорацията в дома на Хитлер, снимки на Ман Рей и Лий Милър. Следват образи от съвремието - войници, измъчващи камбоджански затворник, видео, заснето от осъден на смърт в Тахир...

Първият етаж на един от музеите предизвиква присихическо неразположение, оплакаха са зрители. Залата е почти изцяло празна, като в една малка част от нея се намира инсталацията на Райъм Джандър „Трябва ми малко смисъл, за да мога да запомня нещо”. Отвън пък публиката се натъква на инсталацията „Нищо не правя” на китайския концептуалист Сонг Донг. Арттворбата представлява хълмче покрито с шума, което прекрасно покрива представите на някои за „правя нищо” или „нищо не правя”.

Ливанският художник Етел Аднан показва на стените на централното хале абстрактни пейзажи с розово слънце и девствени океани, носещи заглавието „Формирани от Ливанската гражданска война”.

В парка на изложението се намира малък лагер на избягали от Западна Сахара жени. Те са докарани директно от техния истински бежански лагер. Жените посрещат с усмивка и гостоприемство всички зрители, като моментално им подават купи с кус-кус и ги канят да споделят тяхната обща трапеза.

Кристов-Бакърджиев бе критикувана от журналистите, че отдалечава хората от изкуството и ги кара да се чувстват „необразовани и объркани” сред подобни „арт творби”. Всъщност, вероятно точно това е целта на кураторката – да ни накара да се почувстваме като бежанците, като ограбените, или бедните роднини на големите европейски държави. Зрителят остава с чувството, че нещо не разбира изкуството, че не го заслужава. А дали ние не караме другите хора да се чувстват така в нашия свят?

За разлика от другите международни артсъбития, Документа са провежда веднъж на пет години и по тази причина привлича повече внимание от биеналетата и панаирите на изкуство.